88% от гражданите на ЕС подкрепят предоставянето на хуманитарна помощ на Украйна, а 64% са съгласни с финансирането на закупуването и доставката на военно оборудване.
Това сочи последното проучване на “Евробарометър”, проведено през юни 2023 г. и публикувано днес.
По отношение на българите – 76% подкрепят предоставянето на хуманитарна помощ, но само 30% са съгласни с финансирането и доставката на военно оборудване
От гражданите на ЕС 75% одобряват финансовата подкрепа за Украйна, а 72% подкрепят икономическите санкции срещу руското правителство, предприятия и физически лица.
Освен това 66% са съгласни със забраната за излъчване в ЕС на държавни медии като “Спутник” и “Русия днес”.
Също така 86% от респондентите подкрепят приема в ЕС на украински бежанци, а 64% са съгласни със статута на Украйна като потенциален член на ЕС.
Като цяло 56% от анкетираните са доволни от отговора на ЕС на руското нашествие в Украйна, докато 54% са доволни от отговора на тяхното национално правителство.
А иначе 48% от българите са съгласни с отговора на ЕС спрямо инвазията в Украйна, докато 41% не одобряват. В същото време само 35% подкрепят действията на българското правителство, а 56% не са съгласни с неговия отговор относно войната.
В този контекст 77% от европейците подкрепят обща политика за отбрана и сигурност. 80% смятат, че сътрудничеството по въпросите на отбраната на равнището на ЕС трябва да се засили.
Според 77% от анкетираните закупуването на военно оборудване от държавите членки трябва да бъде по-добре координирано, а 69% желаят ЕС да укрепи капацитета си за производство на военно оборудване. 66% смятат, че в ЕС трябва да се отделят повече средства за отбрана.
77% са съгласни, че ЕС трябва да изгради партньорства с държави извън ЕС с цел да инвестира в устойчива инфраструктура и да свърже хората и държавите по света.
Подобрена икономическа среда
По данни на проучването възприятията за икономиката са се подобрили значително. Понастоящем 45% от анкетираните смятат, че състоянието на европейската икономика е добро (+ 5 процентни пункта от януари насам), което леко надвишава броя на хората, които смятат, че то е лошо (44%, -7 процентни пункта). 40% описват икономическото положение в собствената си държава като добро (+ 5 процентни пункта), а 58% — като лошо (-8 процентни пункта).
В еврозоната подкрепата за единната валута остава много висока (78% срещу 17%), докато за ЕС като цяло тя е малко по-ниска (71% срещу 23%).
Инфлацията продължава да буди сериозно безпокойство, но в по-малка степен, отколкото в началото на годината, сочи изследването.
27% от европейците считат, че “повишаването на цените/инфлацията/разходите за живот” е един от двата най-важни проблема, пред които ЕС е изправен в момента. Международната ситуация е на второ място с 25%, следвана плътно от имиграцията (24%) и “околната среда и изменението на климата” (22%). Енергийните доставки (16%) бележат рязък спад, като слязоха от трета на шеста позиция.
Общата нагласа спрямо ЕС остава стабилна
Повечето общи показатели остават стабилни. 47% са склонни да имат доверие в ЕС, докато 32% имат доверие в националните правителства. 45% от анкетираните пък не са склонни да се доверяват на ЕС.
45% от гражданите на ЕС имат положителна представа за ЕС– 18% отрицателна, а 37% имат неутрална позиция. Във всички държави членки положителните нагласи надделяват над отрицателните.
63% от анкетираните в ЕС заявяват, че са оптимисти за бъдещето на ЕС, а 34%, че са песимисти.
Широка подкрепа за енергийния преход
Над 80% от гражданите на ЕС смятат, че ЕС трябва да инвестира мащабно в енергия от възобновяеми източници, като например вятърна и слънчева енергия (85%), както и че повишаването на енергийната ефективност на сградите, транспорта и стоките ще ни направи по-малко зависими от производителите на енергия извън ЕС (82%). Освен това 80% вярват, че държавите членки на ЕС трябва съвместно да купуват енергия от други държави, за да получат по-добра цена.
81% от анкетираните са съгласни, че намаляването на вноса на нефт и газ и инвестирането в енергия от възобновяеми източници са важни за нашата цялостна сигурност, а 82% заявяват, че ЕС трябва да намали зависимостта си от руските енергийни източници възможно най-скоро.
