Днес е 8 март, Международен ден на жената. Той е един особено противоречив в днешно време празник.
Как започва всичко.
На 8 март 1908 г. по улиците на Манхатън се провежда демонстрация на разгневени жени, основно работнички, с искания за увеличаване на заплатите, подобряване на условията на труд и въвеждане на избирателни права за жените.
Две години по-късно, т.е. в 1910 г. на Международната конференция на жените-социалистки в Копенхаген е предложено денят на жената да се отбелязва като Международен ден за солидарност с трудещите се жени в борбата им за техните права. Сред инициаторите е и Клара Цеткин, лидер на германските леви. В конференцията взимат участие 100 жени от 17 страни.
Първият Международен ден на жената се провежда на 19 март 1911 г. в Германия, Австрия, Дания и много други европейски страни – по предложение на немските жени (през 1848 г., на 19 март пруския крал обещава да даде на жените право на глас и, разбира се, излъгал). Повече от 30 хиляди души взимат участие в манифестациите. За това събитие пише и Александра Колонтай, която, между другото, е създателка на една от първите книги за Международния ден на жената. Така до началото на Първата световна война в Европа на 8 март се провеждали манифестации и демонстрации на жените.
В патриархална Великобритания господстващите мъже дълго време не са признавали празника и той започва да се отбелязва ежегодно едва след Втората световна война.
До 1916 година в САЩ също не е бил признаван статуса на международен празник на тази дата. Отбелязвали са я нередовно, и към края 30-те тя е почти забравена. Това е съвсем понятно, та в “любимата” ни “цивилизована” Америка жените получават равно с мъжете право на глас едва в 1920 г., по-късно от Русия, 18 години по-късно от Уругвай, и 5 г. по-късно от Виетнам.
Официално на държавно ниво 8 Март се отбелязва само в Китай и бившия СССР, и това е разбираемо… Но към края на 60-те години с вълната от студентски бунтове, младежкия протест, “властта на цветята” и възраждането на феминисткото движение, с неговия невиждан практически и теоретичен размах и скандалния радикализъм, празникът е възроден. 8 Март се възражда в Европа със своя действителен лозунг – международната борба за права на жените. Този ден вече започва да се отбелязва в болшинството западни страни, а в 1975 г. е включен в списъка с официално признатите от ООН празници.
В България денят се започва да се отбелязва и като Ден на майката след 1944 г. Атеистичният по характер тоталитарен режим го налага, за да измести от календара на българите Благовещение (25 март) – християнския празник на майката и жената. Тенденцията идва от бившия Съветски съюз, който я налага в целия Източен блок.
