През 2024 г. 92.1% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Това сочат данните на Националния статистически институт (НСИ). Относителният дял се увеличава с 3,6 процента на годишна база.
От домакинствата, живеещи в градовете, 94.7% разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 84.3%, като за десетгодишен период разделението по местоживеене намалява значително – от 29.6 на 10.4 процентни пункта.
Най-много са домакинствата с достъп до интернет в Югозападния район – 95,5%. Най-малко пък са тези в Югоизточния район – 88.6%. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 98.4% от тях имат интернет връзка спрямо 89.9% за домакинствата без деца.
Водещата причина за липса на интернет връзка в дадено домакинство е липса на умения за работа с интернет (3.6%). 3.5% пък посочват, че нямат необходимост от интернет. За 1.2% от домакинствата разходите за тази услуга са твърде високи.
През 2024 г. 81.9% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет ежедневно или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място. Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 9.3%. Най-активни потребители на интернет са учащите (96.7%) и лицата с висше образование – 94.5%, както и младите хора във възрастовите групи 16 – 24 и 25 – 34 години – съответно 93.9 и 95.4%. Все повече възрастни хора се възползват от възможностите, които предоставя глобалната мрежа, като за петгодишен период относителният дял на лицата на възраст 65 – 74 години, които сърфират редовно, е нараснал повече от два пъти, сочат данните на НСИ. Глобалната мрежа се използва най-много за комуникация.
През 2024 г. 31.8% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции. В сравнение с предходната година относителният им дял се е повишил с 2.1 процентни пункта. Хората с висше образование се възползват по-често от услугите на електронното управление (64.4%), при едва 6.1% за населението с основно и по-ниско образование. По възраст най-висок е относителният дял на лицата, взаимодействащи онлайн с административни органи и публични институции, във възрастовата група 35 – 44 години (45.5%), а най-нисък при тези на възраст 65 – 74 години (12.0%). Жените използват предлаганите онлайн услуги от администрацията повече от мъжете – съответно 32.9 и 30.6%. При взаимодействието с електронното управление, 19,9% от гражданите най-често се сблъскват с технически проблеми на уебсайтовете или в приложенията на административните органи.
Близо 49,8% от потребителите пазаруват онлайн. относителният им дял се е увеличил с 18.9 процентни пункта. Най-активни са младите хора и лицата с висше образование. Най-много са пазарувалите по интернет в Югозападен и Северен централен район – съответно 59.7 и 52.4%, а най-малко – в Югоизточен район (39.3%).
През 2024 г. 50.8% от лицата използват за лични цели “умни” устройства и системи, свързани с интернет, като най-активни са хората с висше образование (75.6%), както и тези на възраст между 25 и 34 години – 69.1%. Най-често използваното “умно” устройство е смарт телевизорът, което използват в ежедневието си 45.1% от хората, а 25.4% притежават смарт часовник или фитнес гривна.
По данни на НСИ 96,4% от нефинансовите предприятия с 10 и повече заети лица имат достъп до интернет. С фиксирана интернет връзка разполагат 89.2% от предприятията, като при 54.1% максималната скорост за сваляне на данни е по-висока от 100 Mbps. 77.9% от предприятията с 250 и повече заети разполагат със скорост за сваляне на данни по-висока от 100 Mbps, а при 18.9% скоростта е над 1 Gbps. Докато всички фирми в сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” имат връзка с глобалната мрежа, то в сектор “Хотелиерство и ресторантьорство” относителният дял е 87.8%.
През 2024 г. относителният дял на заетите в предприятията, които разполагат с достъп до интернет нараства до 43.4%, a преносими устройства с мобилна интернет връзка за служебни цели използват 25.4%
Най-много работещи използват интернет и преносими устройства с мобилна връзка в сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – съответно 91.3 и 64.5%, а най-малко в сектор “Преработваща промишленост – съответно 27.0 и 13.8%. През 2024 г. 76.4% от фирмите осигуряват на служителите си дистанционен достъп до информационни ресурси като електронна поща, документи на предприятието или бизнес приложения и софтуер. В сравнение с 2022 г. относителният им дял се е повишил с 8.9 процентни пункта.
Според НСИ всяко трето предприятие у нас (32.4%) провежда работни срещи по интернет, като най-разпространена е тази практика в секторите “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и “Професионални дейности и научни изследвания” – съответно 84.8 и 69.1%, а най-рядко се прилага в сектор “Хотелиерство и ресторантьорство” – 12.9%.
През 2024 г. около 6,5% от предприятията използват технологии с изкуствен интелект. Най-разпространено е използването на тези технологии сред фирмите с 250 и повече заети лица – 20.2%. Технологиите с изкуствен интелект, които най-много предприятия използват, са тези за извършване на анализ на писмен език (60.6% ) и за автоматизиране на различни работни процеси или съдействие при вземането на решения – 44.6%.
Най-често прилагат технологии с изкуствен интелект фирмите от сектори “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” и “Професионални дейности и научни изследвания” – съответно 33.9 и 14.2%, а най-рядко се използват в сектор “Строителство” – 1.6%. Основните цели, за които предприятията използват софтуер или системи с изкуствен интелект, са свързани с маркетинг и продажби (32.6% ) и организация на бизнес административни процеси и управление – 31.4%.
През предходната 2023 г. 15.1% от предприятията са продавали стоки и услуги по интернет, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 7.9% от общия им оборот. От предприятията, които осъществяват уебпродажби, 97.0% продават стоки и услуги на клиенти от България, 32.2% – на клиенти от държави – членки на ЕС, а 22.3% имат клиенти от други държави.
За петгодишен период относителният дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се е увеличил с 4.2 процентни пункта.
През 2024 г. 17.8% от предприятията имат заети лица, чиято основна работа е да разработват, управляват или поддържат ИКТ системи или софтуерни приложения. Най-висок е относителният им дял сред предприятията от сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” (72.0%), а най-нисък – в сектор “Хотелиерство и ресторантьорство” – 7.8%
През 2024 г. 83.2% от предприятията прилагат поне една мярка за сигурност на ИКТ с цел гарантиране на цялостност, достъпност и поверителност на данните и системите. Сред най-разпространените са удостоверяване чрез сигурна парола (78.8%), архивиране на данните на отделно място (54.6%) и контрол на достъпа до мрежата на предприятието – 50.6%. Най-малко се използва автентификацията чрез биометрични методи за достъп до фирмените ИКТ системи – 9.5%.
