Силен негативизъм се забелязва сред представителите на бизнеса по отношение на дейността на Народното събрание. Причината – липсата на реален процес по вземане на решения за подпомагане на икономическия процес. 95% от предприемачите считат за неадекватни действията на депутатите, положителни мнения няма, а само 5% остават неутрални по темата. Това сочат данните от годишното проучване за нагласите на бизнеса на Българската стопанска камара, резултатите от които бяха представени на пресконференция в централата на организацията, съобщава News.bg.
“Има безпрецедентно негативна оценка по отношение на дейността на Народното събрание. Българският предприемач не вижда в парламента, който трябва да е изразител на интересите на българския народ, онази отговорна позиция и решения за благоденствието на българското общество“, резюмира негативизма у предприемачите председателят на БСК Добри Митрев.
И още – ако се приемат мерките за повишаване на минималната работна заплата и пенсиите, които предизборно политиците вкарвали в дневния ред на законодателната институция, това, смята той, щяло да доведе до “огромен ръст” на бюджетния дефицит, последствията от които ще се усетят до 3-4 години от всички граждани.
“Мислят единствено за избори“, възмути се Митрев.
Що се касае до лошата оценка за съдебната власт – 67% негативи срещу 33% позитиви – това по-скоро било продължение на негативно насложилото се отрицателно мнение по отношение на нея през годините, но най-вече – на бавното правосъдие, което е базисен проблем за предприятията.
Силен негативизъм среща и Зелената сделка на ЕС и по-конкретно ангажиментите, поети от България по Плана за възстановяване и устойчивост от предишния редовен кабинет.
“Трябва да се преразгледа това, което кабинетът на Кирил Петков подписа без оценка на въздействието, без вслушване в мнението на експертите. Ако държавата през институциите си предприема адекватни мерки за справяне с негативните ефекти, както направи сега с електрическата енергия, смятам, че можем да имаме повод за положителни очаквания, ако разбира се, не се задълбочава кризата, свързана с войната или ако ковид не се завърне, или пък ако не ни измислят нещо друго.“
От друга страна – най-одобрявана с 46% положително, 41% отрицателно и 13% неутрално отношение, е общинската администрация по места.
Какви са причините?
“Местната власт е най-близо до бизнеса, до хората. Когато имаше огромен стрес около ковид, българските компании предприеха различни кампании, с които подпомогнаха местните власти – и по отношение на осигуряването на консумативи, на материали за болници, училища и др. Имаше двустранна връзка. И местната власт разбра, че бизнесът може да бъде разглеждан като партньор, а не само като данъкоплатец, който да пълни местната хазна. От друга страна – има цялостно подобрение в общинските услуги – и електронни такива, които са бариера за рушветите, за корупцията”, обясни Митрев.
По отношение на доброто отношение към президента Радев, Митрев бе лаконичен, като паритета в мненията – 44 на 44 процента, той отдаде на цялостното разделение в обществото. Не такъв бе коментарът му по адрес на кабинета “Донев”, назначен от държавния глава.
“Правителството “Донев” като че ли стабилизира отношението си и трайните тенденции за взимане на правилни решения по отношение на компенсирането. И по отношение на електрическата енергия, а и имаше изключително адекватни мерки по отношение на природния газ. За първи път от десетилетия бяхме свидетели на открити тръжни процедури по избор на доставчик на природен газ и виждаме как цената, която бе постигната, е доста поносима и конкурентоспособна.“
Сред най-положителните оценки е и тази на данъчната администрация, което пък било в пряка обвързаност с новото ръководство на НАП и Министерството на финансите.
И през 2022 бизнесът се съживява, но остава песимистичен
Като цяло бизнес тенденциите са по-положителни спрямо кризисната 2020 година, когато бе пикът на ковид пандемията. Получилото се обаче в края на последната година оживление бързо е било попарено от избухналата война в Украйна дошлите като последствие от нея кризи като повишаването на цените на енергоресурсите и прекъсването на някои вериги на доставки.
Макар и с по-малък процент, но бизнесът продължава да очаква влошаване на ситуацията, като само 11% от анкетираните фирми се надяват на подобрение на бизнес климата през следващата година. От друга страна обаче драстично намаляват просрочените задължения към контрагенти и банки, както и процентът от фирмите, които заявяват, че нямат достатъчно оборотни средства за развитие на дейността си.
Очаквано, негативна реакция предизвикват скоковете в цените на енергоизточниците, като повечето от фирмите заявяват, че това се е отразило върху цените, на които предлагат стоките и услугите си, както и че инфлацията е довела до намаляване на поръчките и клиентите им.
Сред най-големите пречки бизнесът определя (по ред на номерата): липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка, бюрокрацията, сивата икономика, неефективната съдебна система.
