SafeNews.bg съобщи, че днес се изследва с георадар състоянието на Северната скоростна тангента. Това се прави за първи път у нас, за инспекцията преди седмица говори и министърът на регионалното развитие арх. Иван Шишков. Георадарът трябва да установи какво е състоянието на асфалтовото покритие.
Темата е много важна за всеки гражданин, да знаем повече за инфраструктурата, която се строи и най-вече да се разсеят всички съмнения. Още повече, че политиците я използваха и по време на предизборната си кампания.
Екипът ни покани пътният експерт Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики, за да разясни повече за тази проверка, ще покаже ли истината за състоянието на пътя, както и повече информация как се работи с такъв радар и какви данни извежда.
Тя приветсва тази проверка, която се прави от европейска лаборатория и смята, че това е добър пример за европейско сътрудничество. И най-важното – с тази проверка, отдалечена от българските институции и политиците, ще се даде ясен отговор за качеството на строителството у нас.
„Подобно изследване се прави за първи път в България. С този георадар може да се установи какво е състоянието на всичките пластове на асфалтовото покритие, както и на основата на пътя. Министерството на регионалното развитие са поканили представители на Загребския технически университет, които са им били препоръчани от Европейската пътна федерация. Това е акредитирана лаборатория, която извършва подобни изследвания в цяла Европа. Резултатите от тези данни показват какво е реалното състояние на пътя без да се налага да се вадят „ядки“, да се дупчи пътя. Той ще покаже кои са критичните места от пътя и дали се нуждае от по-специализирани проучвания“, каза Русинова.
Според нея подобни изследвания би трябвало да се правят на повечето пътища, за които има съмнения, че не са в добро състояние. Но няма практика, за съжаление.
Какво е състоянието на Северната скоростна тангента?
„Това, което знаем за Северната скоростна тангента е, че в отсечката от Ботевградско шосе към село Мрамор, не е в особено добро състояние. За нея имаме най-сериозни подозрения, че има проблеми. Това е път на по-малко от шест години, има неравности, лошо състояние на мрежите за птици и знаци, липсваща пътна маркировка, боклуците, които са изоставени. Друг много съществен пропуск е, че този път е проектиран като тангента, а вече е магистрала. Максималната допустима скорост е 120 км/ч, а на практика отстрани няма оградни мрежи, които въпрепятсват влизането на диви животни. Аз лично считам, че този път е изключително опасен, още повече, че на него са концентрирани четири основни пътни артери – АМ „Тракия“, АМ „Хемус“, АМ „Струма“ и бъдещата автомагистрала „Европа“. Това, което МРРБ каза и на нас ни направи впечатление и доста ни притесни е, че пътят е проектиран с дебелина 20 см на асфалтовото покритие, но реално е само 14 см. Обикновено за такива магистрали е препоръчително то да бъде между 25 и 30 см, а тя дори по проект е с по-малко асфалт. Но тук трябва да отговорим на гражданите по един независим и честен начин – защо само шест години, след като е построен този път, той е в такова лошо състояние. Приветствам, че това изследване се прави. Това е единствения начин, по който може да се види реалното състояние на този път. Истината, добра или лоша, трябва да я покажем на обществото. Най-малкото – ако сме допуснали грешка, да се научим да не я допуснем отново“, каза Диана Русинова.
