Кумулативното задължително запечатване на търговския обект и налагане на глоба, което предвижда българският Закон за ДДС за неиздаване на фискален бон, както и последващото обжалване на двете санкции в две отделни производства пред различни съдилища, са недопустими според правото на Европейския съюз (ЕС). Това обяви в свое решение Съдът на ЕС, съобщава Lex.bg.
Решението на Съдът на ЕС е по запитване на Административния съд в Благоевград. Самото дело стигна до съда в Люксембург за неиздаване на фискален бон за продажба на кутия цигари. Магазинът, извършил нарушението, бе глобен и затворен за 14 дни.
СЕС посочва, че според Хартата на основните права в съюза никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с окончателно съдебно решение в съответствие със закона. Този основен принцип в правото забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност, така и на санкции, които имат наказателноправен характер.
Затова основната задача в случая е да се установи дали глобата и запечатването на обекта за срок до 30 дни, които предвижда ЗДДС за едно и също нарушение – неиздаване на касов бон, са санкции, които имат наказателноправен характер. СЕС приема, че това е така и отхвърля тезата на българските власти, че обектът се запечатва с обезпечителна, а не репресивна цел.
Запечатването за период, чиято продължителност може да достигне 30 дни, би могло да се квалифицира като тежко особено за едноличен търговец, който разполага само с един търговски обект, тъй като по-специално му пречи да упражнява дейността си и съответно го лишава от доходите му, посочва съдът в Люксембург.
Съдът сочи, че чл. 50 от ХОПЕС се прилага и за процедури за търсене на отговорност и санкции, за които, независимо от квалификацията им по националното право като административни, трябва да се счете, че са с наказателноправен характер, въз основа на другите два критерия – самото естество на нарушението и степента на тежест на санкцията, която може да бъде наложена.
За втория критерий – самото естество на нарушението, СЕС казва, че трябва да се провери дали разглежданата мярка преследва по-специално репресивна цел. И напомня, че мярка, която се свежда само до поправяне на вредата, причинена със съответното нарушение, няма наказателноправен характер.
Според Съдът на ЕС и запечатването на обекта, и имуществената санкция целят възпиране и наказване на нарушенията в областта на ДДС. И отхвърля тезата на българските власти, че обектът се запечатва с обезпечителна, а не репресивна цел.
Що се отнася до това дали ЗДДС гарантира, че тежестта на всички санкции съответства на тежестта на нарушението, според СЕС в случая с неиздадения касов бон за продажбата на една кутия цигари всяка от тях сама по себе си е с висока тежест, а те се и кумулират.
