Армения е готова да признае анклава Нагорни Карабах за част от Азербайджан, ако Баку гарантира сигурността на етническото си арменско население. Това заяви арменският премиер Никол Пашинян, цитиран от “Ройтерс”.
Той посочи, че правителствата в Баку и Степанакерт – столицата на спорния регион, трябва да обсъдят правата и сигурността на арменците в Нагорни Карабах.
Армения и Азербайджан водят интензивни преговори, за да успеят да постигнат мирно споразумение, увери Пашинян.
В отделно изявление президентът на Азербайджан Илхам Алиев заяви, че подписването на мирен договор с Армения е “неизбежно“.
Баку се опитва да “положи конструктивни усилия” за постигане на мирно споразумение, което зачита международните норми и принципи, увери той. По негови думи преговорите с Армения трябва да донесат “дългосрочен мир на Кавказ”.
Вчера Армения сезира Международния съд за втори път във връзка с инсталирането от Азербайджан през април на КПП в Лачинския коридор.
Армения и Азербайджан са водили две войни – през 2020 г. и през 90-те години на миналия век – за азербайджанския регион Нагорни Карабах, населен с арменци. Турция подкрепи Азербайджан в конфликта.
Шестседмичната война през 2020 г. отне живота на повече от 6500 войници от двете страни и завърши с примирие благодарение на посредничеството на Русия.
Миналата година Баку и Ереван започнаха работа по мирен договор с посредничеството на Европейския съюз и Съединените щати. Представители на двете страни проведоха няколко срещи в Брюксел и Москва.
Съгласно споразумението, постигнато с посредничеството на Москва, Армения отстъпи части от територия, която контролираше от десетилетия, а Русия разположи около 2000 руски миротворци, които да съблюдават за крехкото примирие.
След разпадането на СССР през 1991 г., етническите арменски сепаратисти в Нагорни Карабах се отцепиха от Азербайджан. Последвалият конфликт взе около 30 000 жертви.
