НС подкрепи “донос-бонус” и намаляването на кеша

4 Min Read
Снимка: архив Микка Симидчиева, Информационна агенция News24sofia.eu
Снимка: архив Микка Симидчиева, Информационна агенция News24sofia.eu

Депутатите приеха на първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Вносител е Министерски съвет. Народните представители гласуваха със 101 гласа “За”, 37 гласа “против” и 17 гласа “въздържали се”.

Малко преди това законотворците се изпокараха в пленарна зала на Партийния дом за това до колко пари един работещ човек може да изтегли от банкомат. Депутатите не пропуснаха да се жегнат и за резултатите от проведените на 29 октомври местни избори. В крайна сметка след поредицата от изказвания, реплики и дуплики, председателстващият заседанието на 49-то Народно събрание Росица Кирова прекрати дебатите. Тя даде 15 минути почивка, за да може финансовият министър Асен Василев да се придвижи до Народното събрание и да започне неговото изслушване. Той ще отговаря на въпроси относно Бюджет 2024.

Законопроектът е изготвен основно във връзка с въвеждане на мерки за предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и мерки за намаляване дела на сивата икономика, поради което се предлага:

  1. Въвеждането на финансов стимул за лицата, които подадат информация, съдържаща конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите и водят до установяване и събиране на допълнителни задължения за данъци, задължителни осигурителни вноски и лихвите върху тях във връзка с укрити или недекларирани облагаеми сделки, доходи, печалби и имущества на обща стойност над 100 000 лв.
  2. Предвидено е размерът на възнаграждението за лицата да е 10 на сто от събраните от НАП и/или Агенция “Митници” допълнителни приходи за бюджета, при съблюдаването на определени условия, на които подадената информация трябва да отговаря, за да се приложи нормата за възнаграждението – необходимо е тя да съдържа конкретни факти и обстоятелства, които не са били известни на органите по приходите, да не се основава на публично достъпни източници и да не е получена от подаващото информация лице в качеството му на орган по приходите или държавен служител с контролни правомощия. По този начин ще се гарантира, че няма да се стигне до злоупотреба с подаване на неконкретизирани и повърхностни сигнали с цел материална облага. Приложението на режима ще засяга и публичните вземания, събирани от Агенция “Митници”, с оглед на постигане на целите на въвеждането на режима и спрямо тези вземания;
  3. Промяна в условията за доброволно изпълнение на публични задължения, поради промяна в стандартите за безкасови разплащания, водеща до невъзможност за установяване на датата на нареждането на плащането, като се предвижда получаването на средствата да е най-късно в последния ден от срока за доброволно изпълнение;

С преходните и заключителни разпоредби, с цел повишаване на прозрачността на разплащанията и ограничаване на сектора на “сивата” икономика, се предлагат промени в Закона за ограничаване на плащанията в брой относно:

  1. Намаляване на прага на сумите, допустими за извършване на разплащания в брой от 10 000 на 5 000 лв.;
  2. Въвеждане на изискване работодателите от ресторантьорския сектор, които предлагат услуги в заведения, категоризирани с две, три, четири или пет звезди, да изплащат възнагражденията на работниците и служителите си задължително по банков път.
Share This Article
Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия. Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

shop