На България няма да е проблем дефицитът и дълговото бреме. България трябва да следи за инфлацията. Това заяви пред БНР икономистът Румен Гълъбинов.
Той подчерта, че именно инфлацията е била причината за отлагането на датата за приемането на България в еврозоната. Икономистът изтъкна, че през октомври на годишна база нашата инфлацията у нас е двойно по-голяма от средната за ЕС. Според него това може да се превърне в причина за ново отлагане на приемането на единната валута.
По думите му в Бюджет 2024 дефицитът остава 3%. Дали бюджетът е адекватен може да се съди по това, доколко той допринася за осъществяване на тези цели през първата от следващите 3 години, поясни Гълъбинов. Той посочи, че според макрорамката продължаваме да се придържаме към 3% дефицит спрямо БВП до 2026 г.
Когато основата (БВП) се увеличава, дефицитът като абсолютна стойност също расте. Затова има нужда от дофинансиране с нови заеми. За следващата година не би трябвало да вземаме лимит повече от 9 млрд. лева, а той вероятно ще бъде около 11 милиарда. Добре е по-голямата част от новия заем да отива за погасяване на стари дългове, а по-малка част – за инвестиране в икономиката, заяви икономистът.
Гълъбинов посочи, че България е в добро съотношението дълг-БВП (25%). По думите му с новите дългове за следващите 3 години ще стигнем 30%, а Маастриктския критерий е 60 процента. Засега обаче нямаме консолидиран държавен дълг, допълни той.
Икономистът изтъкна като позитив увеличението на заплатите и пенсиите, предвидени в Бюджет 2024. Той бе категоричен, че трябва да догоним средноевропейските доходи. Гълъбинов подчерта, че това обаче може да стимулира инфлацията.
Трудно се сваля дефицит, когато трябва да се дофинансира здравеопазване, образование, да се отделят обещани средства за отбрана и национална сигурност, каза още той.
