Трудно е да не се съгласим с аргумента на бившия министър на отбраната Робърт Гейтс, че Съединените щати са изправени пред най-голямата заплаха за световния ред, която са имали някога – с неразрешими войни в Европа и Близкия изток и напрежение, което лесно може да ескалира в Азия, пише за Atlantic Council Фредерик Кемпе, президент и главен изпълнителен директор на Атлантическия съвет.
Това, което се опитах да направя, е да намеря най-добрите начини за разбиране на опасностите и (където е възможно) да предоставя най-добрите идеи за решения.
Той полезно поглежда назад към подготовката за Втората световна война, много преди намесата на САЩ в този конфликт, който видя “натрупването на три регионални кризи: буйствата на Япония в Китай и Азиатско-тихоокеанския регион; Кандидатурата на Италия за империя в Африка и Средиземноморието; и натиска на Германия за хегемония в Европа и извън нея.
И да се върнем към случващото се днес.
Освен това сме изправени пред три опасни регионални предизвикателства и автократични сили, които се приближават опасно една до друга, също обединени най-вече от решимостта си да взривят статуквото. Китай иска да замени Съединените щати като водеща световна сила и да ги изтласка от западната част на Тихия океан; междувременно Русия иска да си върне територия и влияние, загубени с разпадането на СССР, най-незабавно в Украйна. В Близкия изток Иран и неговите поддръжници (сред които Хамас, Хусите и Хизбула) са решени да унищожат Израел и се борят за регионално господство срещу монархиите в Персийския залив и Съединените щати. Тази борба беше показана най-скоро, когато подкрепяна от Иран въоръжена група предприе атака с дрон срещу американска база в Йордания този уикенд, убивайки трима американски войници и ранявайки десетки.
“Пекин, Москва и Техеран”, пише Брандс, “са новите “нямащи” сили, които се борят срещу “имащите”: Вашингтон и неговите съюзници.”
Също като ехо към настоящето, фашистките страни, които в крайна сметка се обединиха като сили на Оста по време на Втората световна война, отначало “имаха малко общо, освен нелибералното управление и желанието да разбият статуквото”. През 1937 г. президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт нарече това, което се разиграваше, много преди Вашингтон да се присъедини към войната, “епидемия от световно беззаконие”.
Брандс е изтънчен мислител и прави нюансирани сравнения, вместо да прави прибързани заключения. “Но обмислянето на кошмарния сценарий все още си струва”, пише той, “тъй като светът може да бъде само на една неправилно управлявана криза от всеобхватния евразийски конфликт – и защото Съединените щати са толкова неподготвени за тази възможност.”
