Грант Шапс, седмият министър на отбраната на консерваторите във Великобритания от 2010 г. насам, насочи своя вътрешен глас “Джордж Буш”, за да изнесе собствената си реч за “оста на злото” в Ланкастър Хаус, пише професор Андрю Дорман за “Чатъм хаус” и “Индипендънт”.
Русия, Китай, Северна Корея и Иран бяха посочени като “воюващи автократични държави”, които, заедно със своите подставени лица като хусите в Йемен, в момента застрашават Великобритания и по-широко интересите на Запада.
Това беше последвано от тревожни заглавия по-рано, че Западът трябва да се подготви за тотална война с Русия през следващите 20 години. Адмирал Роб Бауер, високопоставен служител на НАТО, каза, че страните трябва да изградят капацитет за производство на оръжия, за да поддържат продължителен конфликт. И не само това – правителствата трябва да разговарят с гражданите си за мобилизация, повече резервисти и дори наборна служба.
По думите на Шапс – повторени от адмирал Бауер – ние се преместихме “от следвоенен свят към предвоенен свят.” Докато езикът на министъра на отбраната беше рязък, неговите заключения наистина отразяват тенденция в последователните документи за стратегия за национална сигурност, датиращи до и след 2015г.
Предишният документ от 2010 г. обяви големи съкращения на отбранителните способности на Великобритания като част от по-широките мерки на правителството за икономии. Обосновката беше, че Обединеното кралство няма да участва в нов конфликт през следващото десетилетие.
Пет години по-късно обаче, след Арабското пробуждане, незаконното анексиране на Крим от Русия и гражданската война в Сирия, консервативното правителство определи международния тероризъм и Русия като непосредствена заплаха за Обединеното кралство.
До 2021 г. Интегрираният преглед на Борис Джонсън добави Китай към микса, разглеждайки го като стратегически конкурент и подписвайки договора за отбрана AUKUS със САЩ и Австралия като част от опита за ограничаване на заплахата.
Следователно речта на Шапс бележи последния етап от артикулирането на разказа за “те и ние”. Освен това повдига два важни въпроса. Първо, върви ли светът към някаква форма на Трета световна война?
Нова световна война?
В своята книга Destined for War американският академик Греъм Алисън разглежда неизбежността на войната между Китай и САЩ, като твърди, че в повечето случаи, когато има промяна в доминиращата държава, настъпва война.
Очевидното изключение е преходът от периода на британско господство през 19 век към господството на САЩ след 1945 г. през 20 век.
Понастоящем реториката, идваща както от Китай, така и от САЩ, предполага, че това няма да е изключение и Шапс ясно гледа на Китай като на част от враждебен блок.
Друга гледна точка идва от Джон Айкенбъри, който пише в последното издание на International Affairs.
Айкънбери твърди в духа на Шапс за Глобален Запад, до голяма степен включващ водещите демократични държави, конкуриращ се с Глобален Изток, включващ предимно автократични държави като Китай и Русия, за останалия свят или Глобален Юг.
И двете гледни точки (и редица други, борещи се в днешния свят) повдигат въпроса дали конкуриращите се интереси, било то на Изтока и Запада, “имащи” и “нямащи”, или някаква друга категоризация, означават, че някаква форма на регионален или глобален пожар е точно зад ъгъла.
Отговорът не е сигурен. От една страна, самата цена на войната и рисковете от неизбежно унищожение за двете страни изглежда стават все по-големи. За теоретиците и тези, които наблягат на рационалността, възпирането и подобните му все още предоставят механизъм за възпиране или ограничаване на насилието.
Те твърдят, че притежаването на ядрени оръжия от Индия и Пакистан означава, че редовните избухвания и случайните действителни конфликти неизбежно се поддържат на равно ниво, тъй като цената на ескалацията и за двете е твърде висока. В това отношение Шапс искаше да подчертае значението на ядреното възпиране на Обединеното кралство и програмата за модернизация на стойност £31 милиарда, която в момента се изпълнява.
И все пак, в същото време Шапс също така твърди, че на тези като Северна Корея и Иран не може да се вярва, че действат рационално. Следователно те трябва да бъдат сдържани, а в случая с Иран – да им се попречи да се сдобият с ядрени оръжия. Това изглежда като някой, който се опитва да си вземе тортата и да я изяде.
Колко подготвено е Обединеното кралство?
Това води до втория въпрос – доколко Обединеното кралство е подготвено да посрещне предизвикателствата? Тук Шапс погледна въоръжените сили на Обединеното кралство през розови очила.
В много отношения Обединеното кралство запазва военни способности, които малко други притежават. Разполагането на военни кораби в Червено море за защита на международното корабоплаване и въздушните удари срещу Йемен представляват способност, с която малко други държави разполагат. И все пак те също така демонстрират ограниченията на военните възможности на Великобритания.
Двете фрегати тип 23 и един разрушител тип 45, разположени в Червено море, напомнят колко много се е свил Кралският флот. Първоначално фрегатите са проектирани да служат 18 години и сега се очаква да издържат почти два пъти повече. Разрушителят тип 45 все още остава с недостатъчно въоръжение, като планът за добавяне на допълнителни ракети за противовъздушна отбрана все още предстои да бъде изпълнен.
Освен това флотът не е в състояние да снабди тези кораби в морето с допълнителни ракети за самоотбрана, тъй като правителството продаде два кораба на Египет през 2021 г. – а единственият останал кораб е в процес на ремонт. Техните заместители бяха поръчани едва наскоро, като първият ще бъде доставен за десетилетие.
По подобен начин ескадрилата Typhoon, базирана в Кипър, която подкрепи ударите срещу Йемен, също е натоварена със задачата да ескортира британски самолети, летящи в международното въздушно пространство в Черно море, както и да участва в антитерористичните операции над Сирия.
Като цяло въоръжените сили на Великобритания продължават да изпитват недостиг на личен състав, със забавено оборудване и жилища за отбрана, в които не е инвестирано достатъчно повече от десетилетие.
Оптимистичният тон на Шапс прикрива големи дефицити, а обещанието на правителството да увеличи разходите за отбрана до 2,5 процента от БВП остава стремеж.
Ако тази нова рамка на “ос на злото” е правилна, тогава продължаващото обещание за опасности днес и ново оборудване утре ще направи Обединеното кралство уязвимо. Инвестирането в отбраната, когато има толкова много други искания за публични разходи, е трудно предизвикателство за правителството, но не без прецедент, като превъоръжаването през втората половина на 30-те години на миналия век.
Като алтернатива, Обединеното кралство може да потърси алтернативен начин за навигиране в тези бурни води, но това ще изисква драматична промяна в британската външна политика, която до голяма степен е последователна през последните 75 години.
