Синдромът на разбито сърце, известен още като стрес индуцирана кардиомиопатия и такоцубо синдром възниква при тежък емоционален или физически стрес. Типичният вариант се характеризира с преходна дисфункция на лява камера с апикално балониране. При пациентите с този синдром е на лице гръдна болка, ЕКГ и лабораторни данни за остър миокарден инфаркт, но липсва обструктивна коронарна болест. Състоянието е временно и повечето пациенти се възстановяват в рамките на няколко седмици.
Повече по темата пред News24sofia.eu разказва д-р Ренета Пелтегова, кардиолог в УМБАЛ „ Св. Екатерина“:
– Kaкво представлява синдромът на разбитото сърце?
– Синдромът е описан за първи път през 1990 година в Япония.Японските лекари го наричат такоцубо, кръстен e на уред с форма на делва, използван за лов на октоподи, при заболяването в тази форма се променя видът на лявата камера на сърцето. Състоянието обикновено е резултат от тежък физически или емоционален стрес, като внезапно настъпило заболяване, загуба на близък човек, финансови загуби, сериозен инцидент или природно бедствие. В малък процент от случаите се обсъжда ролята и на силните положителните емоции.
– По какъв механизъм внезапният стрес причинява синдрома на разбитото сърце?
– Все още не е напълно изяснен механизма по който възниква заболяването. При пациентите с такоцубо синдром се установява симпатикусова активация с повишени нива на циркулиращи катехоламини, отделянето, на които е провокирано от силните емоции. При стрес и свръх излъчване на катехоламини микроциркулацията не е в състояние да поеме кръвния поток и реагира с вазоспазъм.
– Коя е рисковата популация за синдрома на разбитото сърце?
– Най-застрашени са жените на средна възраст. Рискът от развитие на заболяването се увеличава пет пъти след 55 годишна възраст. Синдромът се наблюдава и при по-млади жени, мъже дори при деца,но по-голямата част от пациентите са жени в менопауза. Смята се, че това се дължи на понижени нива на естрогените. Други рискови групи са хора, страдащи от тревожно разстройство, депресия, с щитовидна патология, феохромоцитом и неврологични заболявания.
– Какви са симптомите на синдрома на разбитото сърце?
– Пациентите най-често се оплакват от силна болка в гърдите,която може да продължи часове,често на приливи и отливи и задух.Болката наподобява тази при остър миокарден инфаркт. Тя е силна, стягаща, локализирана зад гръдната кост. Симптомите обикновено се появят веднага или часове след стресово събитие,много рядко след седмици.
– Как се диагностицира синдрома на разбитото сърце?
– Диагнозата се поставя след извършване на набор от изследвания. Eлектрокатдиограмата е типична за преден обширен миокарден инфаркт със ST елевация като след 2,3 дни може да се наблюдава само инверсия на Т-вълната. От лабораторните изследвания са повишени маркерите за миокардна некроза, но никога не достигат стойностите характерни за преден обширен миокарден инфаркт. Нивата на мозъчния натриуретичен пептид ( BNP) са повишени при повечето пациенти със стрес индуцирана кардиомиопатия.Ехокардиографията показва типични отклонения в движението на стената на лява камера в зависимост от варианта на синдрома.Коронарографията при пациентите със синдрома на разбитото сърце е нормална.
– Лекува ли се синдрома на разбитото сърце?
След като се приеме диагнозата такоцубо лечението е симптоматично. Състоянието в повечето случай е обратимо. Обикновено пациенти се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици и са изложени на нисък риск от рецидив на заболяването. Ако се диагностицира рано и се лекува правилно, синдромът такоцубо е свързан с ниска смъртност.
