Удари срещу Руската федерация с участието на западни държави означават пряка война, на която Москва ще реагира. Това заяви руският президент Владимир Путин на среща, организирана от ТАСС с ръководители на световни информационни агенции.
“В крайна сметка, ако видим, че тези страни са въвлечени във война срещу нас – и това е прякото им участие във войната срещу Руската федерация – тогава ние си запазваме правото да действаме по подобен начин сериозни проблеми“, каза той.
В украински плен са 1348 руски войници и офицери, а в руски – 6465 украински войници, заяви руският президент.
“Мога да ви кажа точно броя на тези хора, които се държат и от двете страни – с други думи, те са 1348 наши войници и офицери от украинска страна, каза той. Знам тези данни, защото работим с тях всеки ден, а съвсем наскоро, знаете, имаше размяна – 75 души срещу 75 души имаме 6465 украински войници“, каза Путин
Русия имаше право да признае независимостта на Донецката и Луганската народни републики в съответствие с Устава на ООН и решенията на съда на ООН, заяви още Путин.
“Ние не ги признавахме 8 години, но когато разбрахме, че мирните споразумения в Минск няма да бъдат изпълнени, признахме независимостта на тези самопровъзгласили се републики“, припомни Путин.
Както отбеляза държавният глава, от гледна точка на международното право, член 1 от Устава на ООН, Русия може да направи това.
“Международният съд на ООН реши, че когато решава въпроса за независимост и независимост, ако някоя територия на една държава вземе такова решение, тя не е длъжна да се обжалва пред висшия орган на тази държава, каза президентът. Всичко това беше направено във връзка с Косово, но има решение на международния съд на ООН“.
Припомняме, че той коментира и други теми, сред които войната в Газа и президентските избори в САЩ.
В момента НАТО разработва няколко алтернативни маршрута за доставка на американски войски и оборудване до страните от източния фланг в случай на конфликт с Русия. Това заяви началникът на Съвместното командване за логистика и поддръжка на НАТО германският генерал-лейтенант Александър Солфранк пред британския вестник Telegraph.
Основният маршрут минава от голямото пристанище Ротердам в Нидерландия през железопътни линии през Германия до Полша. НАТО обаче се опасява, че този маршрут може да бъде прекъснат в случай на руски атаки срещу Ротердам или други пристанища в Северна Европа.
Сега, каза той, планирането на НАТО е съсредоточено върху прокарването на алтернативни маршрути за доставка на войски и оборудване: ако пристанищата на Северна Европа се провалят, се планира да се използват пристанища в Италия, Гърция и Турция.
Предвижда се прехвърляне на войски от Италия през Словения и Хърватия към Унгария, която също граничи с Украйна, и от Гърция и Турция през България към Румъния.
