Стресът е водещ фактор в развитието на сърдечносъдови заболявания. Той може да увеличи възпалението в тялото, което от своя страна е свързано с фактори, които да навредят на сърцето. Такива са високото кръвно налягане. Стресът може да доведе до аритмии и други нарушения в работата на сърцето. Но как да се справим с напрежението разказва в интервю за News24sofia.eu д-р Стоян Стефанов, кардиолог в Медицинския център към УМБАЛ „ Св. Екатерина”.
– Защо стресът е един от водещите рискови фактори за сърцето?
– Стресът е изявен рисков фактор, един от най-разпространените в съвременното ежедневния, тъй като начинът на живот е свързан с много динамичен lifestyle . Това в крайна сметка се отразява на повечето хора с повишаване нивата на стрес. Върху организма стресът действа по следния начин- покачва активността на симпатиковата нервна система. Това е част от вегетативната нервна система , която регулира всички процеси в организма и е много ключово да се запази нейния баланс между двете рамене на тази везна- от едната страна е симпатикова, от друга -парасимпатикова активност. Стресът действа покачвайки симпатиковата активност. Всички последствия от там нататък се отразяват на организма като се покачва кръвното налягане , покачва се пулса, нарушава се ритъмът на съня. Всичко това от своя страна води до повишаване на рисковете от сърдечносъдови инциденти -инфаркти, инсулти, ритъмни нарушения , получаване на аритмии и други неблагоприятни въздействия. Много е важно да се отрази ефекта както върху сърдечносъдовата система, така и върху метаболизма като това се изразява чрез нарушение на инсулиновата чувствителност, въглехидратите обмяна, а това води до диабет и преддиабет. Също така може да се отрази върху обмяната на липидите, което означава повишаване нивата на холестерол и не трябва да пропускаме пикочната киселина, която е част от тези метаболитни фактори и самостоятелен рисков фактор за сърдечносъдови инциденти.
– Има ли рискови групи?
– Да. Като възраст може би по-младите хора с по-динамичен начин на живот, с по-напрегнато ежедневие са по-изложени на риск от стрес. Със сигурност има професии, при които рискът е много по-голям, професии , при които имаме нощен труд. Нощният труд нарушава хронично съня.
– А как стресът се отразява на хората с установено вече сърдечно заболяване?
– Със сигурност хората с известно сърдечносъдово заболяване са в една много по-рискова категория. При тях стресът при всички случаи ще се отрази по един или друг начин. Другите пациенти, които са здрави без известно заболяване, също не трябва да са спокойни, защото това не им дава гаранция, че стресът няма да им се отрази и няма да получат такова заболяване, което до момента нямат.
– Какви са съвременните методи за снижаване на стреса, който лекарите препоръчват?
– Универсален метод за снижаване на стреса за момента няма. Всеки човек трябва да прецени какво работи за него, тъй като това много зависи от предпочитания, вкус, лични интереси. От тази гледна точка всеки трябва сам да усети какво на него му помага и редуцира стреса и да намери своя отдушник. Най-често използваните хобита са спорта и физически дейности. Доказано е, че физическата активност е благоприятна за психическата дейности, именно редуцирайки стреса и когато тялото се натоварва психиката почива. Много е важно човек да има редовна физическа активност, независимо дали това е някакъв вид спорт или разходки след природата, при възрастни пациенти те са достатъчни като двигателна активност. Друг прийом да се оправим със стреса е прекарване на време сред природата. При всички случаи градската среда със забързания начин на живот, ангажименти и тази урбанизация на инфраструктурата, която се наблюдава в развитите страни не е много благоприятно за нервнопсисхичното здраве и човек е много важно да намира време било то за разходка , за къмпинг, лагер, но за някакво време сред природата. Природата е много добър вариант за снижаване на напрежението в ежедневието.
– Има ли връзка между burnout синдрома и развитието на сърдечносъдови заболявания?
– По мое наблюдение Да. Както споменахме за рисковите професии, това се отнася и за burnout. Самият burbout, покачвайки нивата на стрес увеличава многократно риска от всякакви заболявания. И самият burnout трябва да го балансираме със съответните почивки. Не може всичко да е само работа. Трябва да намира човек време и за себе си, за семейството си, за да се облекчи този хроничен стрес, който му причинява професията. За много хора музиката е лек за стреса. Слушането на музика през денонощието успокоява стреса и намалява хроничните ефекти, които има върху тялото. Някои хора предпочитат да практикуват медитация, дихателна гимнастика.
– Някои хора се справят с напрежението, посягайки към вредните храни в хладилника . До колко това е начин за снижаване на напрежението и доколко е вреден навик, който допълнително урежда сърцето?
– Със сигурност има такива нездравословни начини за справяне със стреса . От една страна това е храненето като отдушник. Много хора посягат и към алкохолен концентрат, което в България е доста често разпространено. Такива нездравословни начини за справяне със стреса са , можем да кажем, временно решение на проблема. Те ни дават бързо преходно чувство за успокоение което не е дълготрайно и няма този ефект, който търсим. Напротив допълнително уврежда организма и се натрупва като рисков фактор и по-скоро това е подвеждащ начин, който не толкова помага, а дългосрочно уврежда нашето здраве.
Интервю на Тодор Стефанов, News24sofia.eu
