Съпругата на прочутият американски езиковед и философ проф. Ноам Чомски, Валерия Васерман Чомски отрече появилите се в редица издания и социални мрежи твърдения, че той е починал на 95-годишна възраст и след лечение в Бразилия, съобщава АП.
“Не е вярно“, написа тя във вторник в отговор на запитване.
Чомски бе хоспитализиран в Бразилия, докато се възстановява от инсулт, прекаран преди година, съобщи Валерия Чомски миналата седмица.
Corriere della Sera, Jacobin и The New Statesman публикуваха некролози за Чомски, които след това свалиха. Популярни фигури и съмишленици, сред които бившия гръцки финансов министър Янис Варуфакис и бившият лидер на “Шин Фейн” Гери Адамс отдадоха почит на Чомски.
Семейство Чомски има резиденция в Бразилия от 2015 г.
Блестящ и многостранен, Ноам Чомски бе отворил нови хоризонти в лингвистиката, но беше и също толкова известен със своите радикални политически позиции и също така предложи важен принос във философската област.
Почетният професор от Масачузетския технологичен институт, беше определен като “може би най-важният жив интелектуалец” от “Ню Йорк Таймс”, издание, което той многократно е критикувал остро.
Роден във Филаделфия на 7 декември 1928 г. в семейство на руски еврейски имигранти, Чомски по-късно ще стане много остър критик на Държавата Израел, включително в последната си книга Last Stop Gaza.
Той също така беше дългогодишен защитник на отделянето на две независими държави като решение на израелско-палестинския конфликт.
Неукротим дългогодишен критик е и на управлението на Съединените щати.
Чомски вярва, че има пълна приемственост между различните американски администрации в преследването на освободителните движения на потиснатите народи, особено в Азия, Близкия изток и Латинска Америка. Чомски е открит критик на войната във Виетнам и по-късно на войната в Ирак.
Той следва философия и лингвистика в Пенсилванския университет. Получава докторска степен през 1955 г.
Сред по-важните му научни приноси след 1947 година, са изследванията “Синтактични структури” от 1957 г., “Лингвистични есета” , “Езикът и умът” и други.
Теорията за генеративно-трансформационната граматика, разработена от Чомски, изхожда от ясно изразената творческа природа на човешкия езиков капацитет, който е много ясно разграничен от формите на комуникация, използвани от други животни. Езикът, според този възглед, “е ограничен обект, но с безкраен обхват”, тъй като ни позволява да изразяваме неограничен набор от мисли. Това е възможно, защото “човешките същества споделят фиксиран биологичен произход”, вродено знание за универсални правила и принципи. Новородените не биха се научили да говорят толкова лесно, ако нямаха това несъзнателно наследство.
Въз основа на тази революционна работна хипотеза, която оборва поведенческите теории, преобладаващи до този момент, Чомски развива и обогатява своите открития, използвайки приноса на нарастваща група студенти и колеги, придържащи се към неговия основен подход.
