Кръвните изследвания отчитат показатели, които подсказват какво е здравето на сърцето. Високите нива на лош холестерол в кръвта например могат да бъдат знак за повишен риск от сърдечен удар. Други кръвни показатели могат да помогнат на лекаря да определи дали пациентът има сърдечна недостатъчност или е изложен на риск от натрупване на плаки по стените на артериите. Но повече за това кои кръвни изследвания подсказват за сърдечен проблем разказва в интервю за News24sofia.eu проф. Маргаритка Бончева, началник Клинична лаборатория в УМБАЛ „Св.Екатерина”.
– Кои показатели в кръвните изследвания, отразяват здравето на сърцето?
– Сърдечносъдовите заболявания са първа причина за заболеваемост и смъртност в световен мащаб. Водещо е значението на атеросклерозата, а в настоящо време и усложненията след Ковид19. По данни на Евростат, средният коефициент за смъртност от сърдечносъдови заболявания за 2019г. У нас е три пъти по-висок, сравнен с другите страни от ЕС. През 2019 г. От болести на органите на кръвообращението в България са починали 69 632 души. Това са 64.4% от починалите хора през 2019-а. Това ни кара да обединим усилията си, за по-добри резултати.
Показателите или аналитите, изследвани в клиничната лаборатория са значими в оценката на здравето, оценка на риска от развитие на заболяване, както и за проследяване на ефекта от лечението при всички органи и системи на човека, така и в прогнозата за пациента.
Сърдечните заболявания са многопластови и многопосочни. Силата на информацията от лабораторните анализи е в първичното изследване, участват във формирането на диференциалната диагноза, така и в проследяването на стойностите им по време на лечение. В лабораторията на УМБАЛ „Св. Екатерина” се работят всички лабораторни маркери, свързани с диагностиката и проследяването на сърдечносъдовите заболявания, лабораторни параметри, свързани с риска от развитие на такива заболявания. Организиран е специален кабинет за лабораторен контрол и лекарска консултация на всички лекарства, употребявани за антикоагулантна и антиагрегантна терапия. Тази терапия, както знаем е продължителна, а в много случаи и до края на живота на сърдечно оперираните и сърдечно болни хора.
Независимо от приложението на нови модерни, високо технологични методологии в кардиологията и кардиохирургията, ролята на клинично-лабораторните изследвания остава неотменна. Те са нужни при всяка група кардиологични заболявания и във всеки един етап подкрепят усилията на лекарите. А именно:
– Диагностика и проследяване на острите коронарни инциденти
– Диагностика и проследяване на лечението при възпалителни и невъзпалителни заболявания на миокарда, предизвикващи хронична сърдечна недостатъчност.
– Уточняване произхода на ритъмните нарушения (налични състояния на хипо/хиперкалемия и тиреотоксикоза)
– Откриване на придружаващи заболявания при кардиологично болните.
– Контрол на антиагрегантната и антикоагулантна терапия.
– Стратификация на риска и прогноза
– До колко кръвния тест може да определи риска от сърдечни заболявания?
– Риска от сърдечносъдови заболявания се преценява първоначално от ОПЛ, който е най-близо до своя пациент. Лабораторията може да подпомогне неговата преценка с изследвания, свързани с диагнозата на метаболитен синдром, захарен диабет тип2, значими дислипопротеинемии с изследване на аполипопротеини А, В и липопротеин (а). Значимо е и изследването на хомоцистеина, като отделен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания. Не на последно място са изследванията за хронични (тихи) възпаления в организма (при които се тълкуват стойностите на високочувствителния СРП). Тези възпаления имат отношение и към развитието на съдовите заболявания.
Най-важна е задълбочената интерпретация на резултатите от лабораторните изследвания, в контекста на конкретния индивид и предприемане на план за лечение на рисковите фактори като цяло.
– Кога в тялото се отделя BNP и какво показва това?
– Преди да говоря за BNP, нека припомня че, сърдечната недостатъчност (СН) не е единична патологична диагноза, а клиничен синдром, състоящ се от основни симптоми (напр. Задух, подуване на глезените и умора), които могат да бъдат придружени от признаци (напр. Повишено югуларно венозно налягане, белодробни хрипове и периферен оток). Дължи се на структурна и/или функционална аномалия на сърцето, която води до повишени интра-кардиални налягания и/или неадекватен сърдечен дебит в покой и/или по време на натоварване.
Идентифицирането на етиологията на подлежащата сърдечна дисфункция е задължително при диагностицирането на СН, тъй като специфичната патология може да определи последващото лечение.
След клиничния преглед ESC (европейската асоциация по кардиология) препоръчва измерването на B-тип натриуретичен пептид (BNP) и N-терминален proBNP (NT-proBNP). Те са „златен стандарт” за диагностика на остра сърдечна недостатъчност. При симптоми, предполагащи сърдечна недостатъчност, за да се изключи диагнозата, отрицателните предиктивни стойности на натриуретичните пептиди са между 0.94 и 0.98.
Натриуретичните пептиди са група пептиди, илюстриращи ендокринната функция на сърцето. Представители на тази група са ANP, BNP и CNP – всеки със специфични функции. BNP се отделя от кардиомиоцитите на сърдечните предсърдия и на сърдечните камери. За разлика от АNР почти не се складира, а се синтезира denovo, като основния стимул отново е разтягането на сърдечната стена.
BNP се синтезира като голяма молекула pre-pro-BNP и бързо се разцепва на хидрофобен сигнален пептид и pro-BNP. Pro-BNP се разделя с помощта на ензима фурин, на две: на BNP (активен хормон) и NT-pro-BNP.
Изследването на натриуретичните пептиди е: Възприето за диагнозата на СН; Има добавена стойност за мониториране и оценка на риска при сърдечна недостатъчност; Може да се интегрира в мултимаркерна стратегия за субфенотипизиране на сърдечна недостатъчност ; Важен опорен маркер за оценката на ефективността на нови подходи в лечението на сърдечна недостатъчност; Има приемлива цена/ефективност.
Мащабно проучване през 2015г. PARADIGM HF – многоцентрово, обхващащо над 8000 пациенти, изследва ефектите на нов клас антихипертензивни средства – ангиотензин-рецепторните неприлизинови инхибитори, доказа, че този клас медикаменти опорочават изследването на BNP. И те препоръчаха BNP главно за диагностика, но не за мониторинг и стратификация (нивата му се променят неспецифично заради прилагането на неприлизиновите инхибитори) докато
NT-proBNP е подходящ за диагностика, мониторинг и стратификация на риска при пациенти със сърдечна недостатъчност – той не се повлиява от неприлизин и прилагането на инхибиторите му.
Въпреки това, има много причини за повишени натриуретични пептиди, които могат да намалят тяхната диагностична точност. Тези причини включват: Предсърдно мъждене, напредване на възрастта и остро или хронично бъбречно заболяване. Обратно, концентрациите на натриуретични пептиди, могат да бъдат непропорционално ниски при пациенти със затлъстяване.
– Какво установява Тропонин Т теста?
– Тропонините са регулаторни структурни протеини, локализирани в тънките филаменти на напречно-набраздените мускули, където регулират калций-медиираната мускулна контракция. Представляват белтъчен комплекс, изграден от 3 субединици: а)Тропонин С – калций-свързващ белтък, б)Тропонин І – инхибира активността на акто-миозиновата аденозинтрифосфатаза, и в)Тропонин Т – тропомиозин-свързващ белтък. Изоформите на отделните тропонини, могат да се диференцират имунологично, което позволява да бъдат определени само кардиалните – това повишава рязко специфичността на тези биомаркери.
В някои държави и континенти са промодирани анализите на Тропонин Т, в други се предпочитат анализите на Тропонин И (I). У нас се работи със стойностите за Тропонин И.
Разликите между конвенционалните анализи за тропонини и т.н. високо чувствителни hs тропонини е методична.
Прецизната методология дава възможност на откриване на много ниски нива на тропонините. Има изискване в областта на cut-off стойностите (на здрави) да има коефициент на възпроизводимост на резултата при 99 персентил под 10%. При Тропонин I cut-off стойности варират при различните производители заради проблемите със стандартизирането – използване на антитела срещу различни епитопи. 99-ият персентил се различава сред различните hs-cTn І анализи, главно между 10 ng/ L и 20 ng/L. В сравнение с конвенционалните тестове за сърдечен тропонин, hs-cTn анализи са важни за : Намаляват “слепия за тропонин” интервал, което води до по-ранно откриване на ОМИ; Водят до 4% абсолютно и 20% относително нарастване на откриването на тип-1 остър миокарден инфаркт – ОМИ (и съответно намаляване на диагнозата нестабилна ангина) ; Свързани са с двукратно нарастване на откриването на тип-2 ОМИ; Нивата на hs-cTn трябва да бъдат интерпретирани като количествени маркери за кардиомиоцитно увреждане (т.е. колкото по-високо е нивото, толкова по-голяма е вероятността за- и увредата от ОМИ); Покачванията над 5-кратно над горното референтно ниво имат високо (>90%) предиктивна стойност за остър тип 1 ОМИ. ; Покачванията до 3-кратно над горното референтно ниво имат само ограничена (50–60%) предиктивна стойност за ОМИ и може да са свързани с широк спектър от състояния.
Тропонините имат висока диагностична чувствителност и специфичност по отношение на ОМИ. Въпреки това да си припомним и други причини за покачване на концентрацията им в кръвта. За да се избегнат излишните изследвания на кардиомаркери, е важна компетентната клинична преценка на приемащия лекар. Други причини са: Приложение на симпатикомиметици – кокаин, катехоламини; Белодробен тромбемболизъм, тежка белодробна хипертония; Коронарен васкулит; Персистираща тахиаритмия, брадиаритмии или сърдечен блок; Екстремни упражнения за издръжливост; Миокардит, бактериален ендокардит, сепсис; Хипотиреидизъм; Сърдечна травма – вкл. Контузия, дефибрилация, сърдечна хирургия; Метаболитни токсични причини – бъбречна недостатъчност, септичен шок; Хипертрофична кардиомиопатия със левокамерна хипертрофия ; Остра неврологично заболяване, вкл. Субарахноидален кръвоизлив, инсулт; Застойна сърдечна недостатъчност – остра и хронична; Аортна дисекация; Рабдомиолиза; Изгаряния, особено ако засягат > 25 на сто от повърхността на тялото ; Инфилтративни заболявания – амилоидоза, хемохроматоза, саркоидоза, склеродермия; Лекарствена токсичност или токсини (т.е., адриамицин, 5-flurouracil, херцептин, змийска отрова). В тези случаи обаче кинетиката на тропонина е различна – това се вижда най-добре при проследяване на нивата му под формата на крива.
В последните години с клиничната лаборатория се борави масово като „ препоръчани и заплащани от НЗОК” лабораторни параметри и пресмятане на кое изследване е с направление и кое трябва да се заплати от пациента. Но цялостния подход към назначаване на лабораторни анализи и тълкуването на резултатите от тях е един доста по-сложен и комплексен процес.
КОЯ Е Проф. д-р Маргаритка Бончева?
Завършила медицина в МА – София. Работила е като асистент в Катедрата по клинична лаборатория – МА, София (до 1989г) после в Лабораторията на Болница „Лозенец“ София, до 2016 г. От септември 2016 г. е Началник на клинична лаборатория в УМБАЛ „Св.Екатерина“ – София. От 2008г. и досега, е Ръководител на департамента по клинична лаборатория към Медицински Университет – Варна. Притежава ОНС „Доктор“ – 2006г, Доцент – 2008г., Професор – 2016г. Проф. Бончева е Републикански консултант към МЗ по клинична лаборатория от 2013 до 2017г. Експерт – консултант на НЗОК. Изявява многостранни научни интереси – публикации в наши и чужди научни списания, ежегодни участия в български и международни научни форуми. Има богат преподавателски опит.
Специалности:
– Клинична лаборатория
– Медицинска информатика
Сертифицирани следдипломни обучения:
– Медицинска липидология – диагностика и терапия на ДЛП
– Съвременни метаболитни заболявания – лабораторна диагностика, поведение
– Сертифициран експерт на МЗ по акредитация на лечебните заведения
Специализации:
– Лабораторен контрол на имуносупресивната терапия – Германия
– Лабораторна диагностика при спешни медицински състояния – Италия
– Кръвосъсирване – съвременни методи; антикоагулантна и антиагрегантна терапия – Италия
– Други в български и руски лечебни заведения
Членство в професионални организации:
БЛС, БДКЛ – член на Борда, BCLF – член на Борда, Член на BASORD, БЛЛ (научен секретар от 1995г. до 1998г.), член на IASO, член на EAPM.
