През последните 15 години България е на опашката по инвестиции във ВиК инфраструктурата. Зад нас по този показател се нареждат само Словения и Естония. Страни като Гърция, Словакия и Унгария са инвестирали пък в пъти повече от колкото България. Това съобщават от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Според ИПИ с 60-годишни етернитови тръби сме обречени на воден режим. Загубите на питейна вода са над 60% средно за страната, а в определени райони и населени места са вероятно почти 100%.
Няма друг остров на провалените социалистически идеи, който да засяга толкова видимо ежедневието на гражданите, както управлението на водоснабдяването и канализацията в България, изтъкват от ИПИ. От там посочват, че десетки хиляди души понасят в бита си логичната агония на съчетанието от неглижиране на базови принципи на икономическо поведение, отричане на пазарните стимули и упоритостта за запазване на пълен държавен (общински) контрол върху дейностите, свързани с доставяне на вода, канализация и пречистване.
Според ИПИ липсата на вода в чешмата у дома не е еквивалент на засушаването като климатично явление. Те подчертават, че водата в природата е едно, а до дома в цивилизована територия тя стига по верига от създадени от човека съоръжения. Същото важи и за отпадните води.
ИПИ поясняват, че водата в дома вече не е природен елемент, а икономическо благо. За да я има обаче е необходима осъзната човешка инициатива, включваща технологии, капиталови инвестиции, поддържка, управление и т.н. Всяко икономическо благо има цена, която отразява търсенето и предлагането. Цената дава сигнали както на потребителите, колко и как да ползват, така и на доставчиците, колко и кога да инвестират, каква да е поддръжката и т.н.
