В моменти на криза икономическата логика е правителствата да подкрепят онези сектори, които допринасят за най-много приходи в бюджета и имат най-много заети лица. Посочиха в позицията си Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).
В България, според данни на Световния съвет по туризъм, през 2019 г. отрасълът е допринесъл за 10,3 % от БВП на страната, а всяко 4-то ново работно място е генерирано от сектора. Затова и голямо недоумение буди пасивността от страна на държавата по отношение исканията на БХРА и всички други туристически организации за взимане на спешни мерки, които да помогнат на индустрията на гостоприемството да оцелее и изключване на туризма от обхвата на Националния план за възстановяване и устойчивост на България, заявяват те.
Според Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) не е нормално в моменти на криза да се увеличават заплатите на чиновниците в бюджетната сфера, а да не се подпомагане финансово бизнеса, който изкарва тези заплати чрез данъците и осигуровките, който плаща и инвестициите в своите обекти, а често и в прилежащата им инфраструктура. Още повече, че освен борците на първа линия с пандемията при обявените мерки за почти пълно затваряне на държавата, точно чиновниците са единствените, които имат сигурност за своята работа, бъдеще и увеличена заплата.
През последните месеци целият туристически бранш неколкократно поставя на дневен ред искания за мерки, с които да се подпомогне оцеляването на бизнеса и по-бързото му възстоновяване, а чрез това и за и увеличавне на приходите в бюджета. От пролетта насам без отговор останаха исканията на БХРА държавата да поеме заплатите и осигуровките на бизнесите, които са затворени, да плаща режийните им разходи, да осигури по – лесен достъп до нови кредити и разсрочване на старите задължения, да обяви гратисни безлихвени периоди за дължимото от фирмите на държавата, да превърне мярката 60/40 в работеща и за туризма. Всички тези и други предложения БХРА неколкократно изпращана до премиера Борисов и ресорните министри.
Кабинетът отказва комуникация с реално действащите представители на сектора и вместо това замита проблемите под масата чрез разговори с удобни на властта субекти. Животоспасяващите решения за един от структороопределящите сектори на икономиката постоянно се отлагат и това води до тотален геноцид върху персонала, семейния бизнес и свободно наетите лица в бранша. Липсата на подкрепа за туризма ще доведе до колапс на икономиката на цели региони в страната, които са зависими само от дейността на хотели, ресторанти и атракции. Ще доведе до загуба на поминъка на цели общини и до обезлюдяване, масово обедняване и липса на перспектива за населението им.
Те са категорични, че при парализиране на цялата държава и невъзможност да работи, бизнесът и заетите в него трябва да получат финансови компенсации, както това бе направено във всички държави в ЕС.
