Снимка: (архив) БГНЕС
Главният икономист на Института за пазарна икономика, Лъчезар Богданов пише в свой материал, публикуван на сайта на Института, че увеличение на заплатите от 4-5% до 7% трябва да се разглежда като добър ръст, тъй като инфлацията е спаднала до 2-2.5%. В контекста на бюджета за 2025 г. и предложенията на Асоциацията на индустриалния капитал в България за замразяване на заплатите и пенсиите, Богданов подчерта, че при по-ниска инфлация е необходим различен подход към увеличението на доходите.
Богданов акцентира върху необходимостта от структурна оптимизация на държавната администрация. Според него, въпреки че населението на България е намаляло с един милион души през последното десетилетие, броят на заетите в администрацията остава непроменен. Той отбеляза, че развитието на електронните услуги позволява значително намаляване на нуждата от човешка намеса. Според Богданов е важно да се преосмисли нуждата от физически офиси и гишета, като се използват повече централизирани и дигитализирани процеси.
Според Богданов, политическата нестабилност в страната оказва значително влияние върху инвестициите. Той подчерта, че България изостава в сравнение с другите държави от Централна и Източна Европа по отношение на дела на инвестициите в БВП. Големи и сложни проекти, особено тези, свързани с регулаторната среда, са сериозно засегнати от липсата на стабилно правителство и ясни политики.
Богданов смята, че България трябва да поддържа ниско данъчно облагане, за да привлича инвеститори и да стимулира икономическия растеж. Той подчерта, че ниските данъци са ключова стратегия за дългосрочното развитие на българската икономика и за догонване на по-развитите страни в Европейския съюз.
Относно предложената рамка на бюджета за следващата година, Богданов отбеляза, че служебният финансов министър Людмила Петкова няма политически мандат да прокарва конкретни политики. Той предвижда, че окончателният бюджет ще бъде разгледан и гласуван от новото Народно събрание след предсрочните избори. Възможно е проектът на бюджета, предложен от служебното министерство, да бъде коригиран или напълно преработен от новоизбраното правителство, което ще отрази приоритетите и политиките на новото парламентарно мнозинство.
