Парламентарни избори се провеждат в Узбекистан, съобщава “Ройтерс”.
Отсъствието на опозиционни партии, ще създаде законодателен орган, верен на президента Шавкат Мирзийоев, въпреки някои промени в процедурата след конституционна реформа.
Мирзийоев управлява най-многолюдната нация в Централна Азия от 2016 г. насам, спечелвайки широка популярност чрез либерални икономически реформи и облекчаване на драконовските ограничения на своя предшественик върху политическите, религиозните и медийните свободи.
Въпреки това политическата власт в 37-милионната нация остава концентрирана в ръцете на Мирзийоев, а парламентът рутинно подтиска законите, изготвени от неговия кабинет.
Основната промяна, въведена с конституционната реформа от 2023 г., е преминаването към смесена избирателна система, при която само половината от 150-те депутати се избират чрез гласуване за политически партии.
Останалите 75 кандидати ще бъдат избрани индивидуално, въпреки че всички те също са номинирани от петте регистрирани партии в Узбекистан, нито една от които не е против Мирзийоев.
Една област, в която узбекските депутати бяха по-откровени от правителствени служители, е относно отношенията на бившата съветска република с Русия.
Узбекистан има тесни икономически връзки с Русия и милиони узбекски работници мигранти работят там, за да осигурят семействата си у дома. Ташкент остана неутрален в конфликта Русия-Украйна и заяви, че спазва западните санкции срещу Москва.
