Икономическият ръст и социалното развитие на по-малки градове като Троян променят баланса спрямо традиционните областни центрове като Ловеч, който продължава да бъде официалният административен център на региона. Докато Ловеч остава по-големият град по население, икономическите показатели на Троян показват забележимо развитие през последните години, което поставя въпроса дали е време за актуализация на административната карта на страната, пишат от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Въпреки че населението на Ловеч е около 39 хиляди души в сравнение с 27 хиляди в Троян, тенденциите в прираста и миграцията показват, че разликата може да се намали в бъдеще. Докато и в двата града прирастът е отрицателен, Троян привлича повече млади хора в трудоспособна възраст, като процентът на трудоспособното население е 60% срещу 29% на възраст над 65 години. Ловеч също изпитва затруднения, но при него отсъства притегателна сила за миграция, която да компенсира демографските проблеми.
Заетостта в Троян също се развива по-добре от тази в Ловеч. Към 2023 г. безработицата в Троян е на ниво от 4,6%, докато в Ловеч е 6,6%. Троян има и по-висока заетост сред хората на възраст 15-64 години – 66,6% срещу 60% в Ловеч. Макар средната заплата в Ловеч да е малко по-висока (1418 лв. срещу 1195 лв. в Троян), това до голяма степен се дължи на високата тежест на държавния сектор в областния център, който съставлява 32% от заетите в Ловеч, в сравнение с 15% в Троян.
Въпреки че Ловеч има лека преднина в общата добавена стойност на икономиката си (287 млн. лв. срещу 236 млн. лв. в Троян към 2022 г.), в някои от последните години Троян го задминава, особено преди пандемията. Добавената стойност на човек от населението в Троян достига 8,9 хил. лв., докато в Ловеч е 7,6 хил. лв. Троян има предимство и при инвестициите в дълготрайни материални активи (ДМА) с 2,6 хил. лв. на човек за 2022 г., докато в Ловеч този показател е 2,3 хил. лв. Чуждестранните инвестиции остават по-големи в Ловеч, но Троян успешно привлича европейски средства.
Развитието на Троян като икономически център е доказателство, че традиционното разбиране за областен център може да бъде преосмислено в контекста на реалното икономическо и социално развитие на регионите.
Макар Ловеч да запазва водеща роля по определени показатели, като образователната система, Троян набира преднина по други – например в общинските финанси и трудовия пазар, и е редно административната карта да се обновява през известно време, за да отразява промените в тези реалности.
