Над три часа продължи изслушването на българския кандидат за еврокомисар Екатерина Захариева.
Тя обеща, ако бъде одобрена от Европейския парламент, да работи за намаляване на бюрокрацията, за подкрепа за Украйна и за увеличаване на частните инвестиции в научните изследвания.
Захариева получи аплодисменти от евродепутатите, когато заяви, че Украйна трябва да бъде подкрепяна, докогато е необходимо. Тя отбеляза и че ЕС не подкрепя научни разработки, които намират военно приложение от Израел.
Захариева съобщи, че ще предложи стратегия за развитие на европейската научноизследователска инфраструктура.
Българският кандидат за еврокомисар предвижда да предложи и законопроект, насочен към защитата свободата на научните изследвания. По нейни думи е необходимо повече доверие между държавите от ЕС, за да се постигне взаимно признаване на дипломите и квалификациите.
Захариева посочи, че изследванията в областта на ядрената енергия са важни за климатичния неутралитет до 2050 г. Освен това тя се застъпи за насърчаване на участието на жените в научните изследвания и за постигане на полово равенство в тази област.
По време на изслушването въпроси към Захариева отправиха и четирима български евродепутати.
Петър Волгин от “Европа на суверенните нации” попита Захариева дали не съществува риск военната икономика да стане мотор и в сферата, която ѝ е поверена, и как ще успее да предотврати превръщането ѝ в област, в която войната ще победи мира.
“Силно се надявам мирът да победи войната. Нашата сигурност е свързана с това Украйна да победи в тази война. Считам, че ресурсите и усилията, които ние полагаме да подпомогнем Украйна да победи, не са загубени пари за нас, те са инвестиции в нашата сигурност. Украйна воюва за нашата сигурност“, изтъкна българският кандидат за еврокомисар.
С Ева Майдел от ЕНП, която е и член на комисията по промишленост, научни изследвания и енергетика започна вторият кръг въпроси към Захариева. Майдел отбеляза, че като континент Европа изостава в сферата на конкурентоспособността, ако се прави съпоставка със САЩ и Китай, и попита Захариева дали има идея как да се преориентира финансирането, така че европейската икономика да създава иновации и да стимулира икономическия растеж.
Захариева отвърна, че голямата разлика между нас и САЩ са в частните инвестиции. Тя подчерта, че едва 40% от европейските дружества инвестират в изследвания и иновации. Според нея са необходими по-добър механизъм и инструменти, които да създават стимул частният сектор да инвестира в иновации и наука.
Цветелина Пенкова от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, която е и заместник-председател на комисията, попита на какъв етап е ЕК в изготвянето на дефиниция за стартиращите предприятия, какви са конкретните законодателни инициативи, за да бъдат задържани младите предприемачи в Европа и освен с настоящите субсидии и заеми, какви допълнителни финансови механизми могат да се предвидят, за да се насърчат частните инвестиции в сектора на иновациите и технологиите.
Без легална дефиниция на това какво е стартъп, не можем да определим обхвата на този режим, отбеляза Захариева. По нейни думи е необходим анализ на това колко компании, регистрирани в Европа, ще бъдат засегнати и изрази мнение, че в Европейския акт за иновации има сериозни проблеми с тестването на продуктите. Тя изтъкна и че Европа изостава изключително в сравнение със САЩ по отношение на обществените поръчки.
Последен въпрос от българските евродепутати зададе Христо Петров от “Обнови Европа”, заместник-председател на Комисията по култура и образование (CULT) към Европейския парламент, която е със статут на поканена на изслушването. Той попита Захариева дали според нея трябва да има инклузивност на достъпа на културата в контекста на новите инструменти на програма “Хоризонт”.
Тя потвърди, че инклузивността на образованието и културата е от изключителна важност и трябва да бъде свързана с регионите, а не просто с държавите.
Екатерина Захариева е предложена за еврокомисар с ресор “Стартъпи, изследвания и иновации”.
