До сблъсъци се стигна на протестите в Тбилиси, Грузия в четвъртък, съобщава Politico. Полицията използва сълзотворен газ и водни оръдия, за да разпръсне хилядите демонстранти, събрали се, за да протестират срещу обратния завой на грузинското правителство по отношение на кандидатурата му за присъединяване към Европейския съюз (ЕС). Има и арестувани.
От Вътрешното министерство на Грузия направиха изявление, че манифестацията край сградата на парламента е “надхвърлила установените от закона норми”.
Припомняме, че протестиращите започнаха да се събират пред парламента на Грузия, след като премиерът Иракли Кобахидзе обяви решението да спре усилията за присъединяване към ЕС, заявявайки, че “Грузия трябва да стане член на ЕС с достойнство, а не чрез просия“.
Той добави, че кандидатурата за ЕС няма да бъде подновена до края на 2028 г., което съвпада с приключването на четвъртия мандат на правителството на “Грузинска мечта”.
Проевропейският президент на Грузия Саломе Зурабишвили призова гражданите да се противопоставят на решението на правителството. “Тази страна се връща към Русия, от която едва се отървахме“, каза Зурабишвили в изявление по телевизията.
По-късно тя се присъедини към протестиращите пред парламента, заявявайки, че “съпротивата е започнала и няма да приключи, докато не бъдат свикани нови избори“.
Обръщайки се към полицаите на протеста, тя попита риторично: “Вие на Русия ли служите или на Грузия?”.
Грузия получи статут на кандидат за членство в ЕС през декември 2023 г., но отношенията с Брюксел се влошиха през последните месеци, като се започне с приемането на противоречивия закон за “чуждестранните агенти“, който според критиците заплашва публично да дискредитира хиляди медии и групи на гражданското общество като “служещи на чужди сили“.
Освен това страната се намира и в политическа криза, след проведените парламентарни избори, спечелени от управляващите от “Грузинска мечка”, но оспорвани както от опозицията, така и от президент с искане за касиране. Международни наблюдатели също призоваха за повторното им провеждане. Едновременно с това бившата съветска република се намира и пред президентски избори.
През юли Съединените щати обявиха, че ще спрат повече от 95 милиона долара помощ за грузинското правителство, предупреждавайки, че то отстъпва към демокрацията.
Европейската комисия също предупреди Грузия, че няма да препоръча започване на преговори за членство в Европейския съюз, освен ако страната не промени настоящата си политика.
Грузия, страна с население от 3.7 милиона души, е записала в конституцията си стремежа за членство в ЕС и традиционно е сред най-проевропейските държави от постсъветското пространство. Около 80% от грузинците подкрепят членството в ЕС, според социологически проучвания, а знамето на блока се вее заедно с националното пред почти всички държавни институции в страната.
Пряка аналогия на случващото се в Грузия в последните месеци може да се направи с Евромайдана или Майдана в Украйна – вълната от демонстрации и гражданско неподчинение, започнала в нощта на 21 ноември 2013 година, когато украинският президент Виктор Янукович отказва да подпише споразумението за асоцииране с Европейския съюз. Протестиращите тогава се обявиха против това “замразяване” на проевропейския път на Украйна и на практика доведоха до начало на необявена официално руско-украинска война, достигнала до първа ескалация през 2014 г. в Донбас и анексията на Кримския полуостров от Русия, включително след навлизане на т.нар. зелени човечета, за които след това Владимир Путин призна, че са били редовна руска армия. Тази война продължи с втора вълна, вече с пълномащабно руско нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. и продължава и до днес.
Русия определя случилото се през 2013 г. като фашистки преврат и “спонсориран от чужбина преврат“.
