В Румъния избират парламент. Парламентарните избори започват в неделя в 7:00 ч. и приключват в 21:00 ч. Гласуването може да бъде удължено до полунощ, ако има хора на опашка.
Макар че споровете около първия тур на президентските избори миналата седмица продължават, на 1 декември румънците отново ще отидат до урните, за да изберат своите парламентарни представители, докато битката между Изтока и Запада в черноморската държава се разгаря.
Крайно десните и често проруски настроени елементи в страната – които се представиха изненадващо добре на президентските избори – се очаква да постигнат успехи и на парламентарния вот.
Повече от 10 000 кандидати са се регистрирали, за да се борят за места в двукамарния парламент – 329 места в долната камара на депутатите и 136 места в Сената.
Проучване на общественото мнение, проведено от АтласИнтел, сочи, че крайно десният, ултранационалистически Алианс за единство на румънците (АЕР) води с 22,4% подкрепа, точно пред управляващата Социалдемократическа партия (СДП) с 21,4%, отбелязва “Свободна Европа”.
Алиансът за единство на румънците заема силно антизападни позиции, поставяйки под въпрос членството на Румъния в Европейския съюз и НАТО, наред с ксенофобията и конспиративните настроения.
При управлението на Клаус Йоханис Румъния беше един от най-верните съюзници на Киев, но преминаването към по-приятелски настроени към Русия лидери може да застраши подкрепата за Украйна във войната ѝ с Русия, твърдят анализатори.
Либералната партия – младши коалиционен партньор на социалдемократите – очаква да получи 13,4 %.
Ако нито една партия не спечели мнозинство от местата, ще последват коалиционни преговори. Партията, която получи най-много гласове, вероятно ще номинира министър-председателя.
Наред с разделението между Изтока и Запада, румънците изразяват загриженост относно затруднената икономика и ширещата се корупция.
Гласуването сред румънската диаспора започна късно на 30 ноември, което може да се окаже решаващо за парламентарните избори, въпреки че първоначално не е ясно кои партии ще предпочетат.
Молдова е ключово място за гласуване на румънските избори. По-голямата част от Молдова е била част от Румъния до края на Втората световна война и много молдовци имат и румънско гражданство.
Политическите партии трябва да съберат поне 5% от гласовете на национално ниво, за да се класират за парламента. Коалициите от две партии трябва да прескочат 8 процента, а тези от три партии – 9 процента, а коалициите от четири или повече партии – 10 процента.
Проучванията на общественото мнение преди вота обаче не са показателни за крайните резултати.
На първия тур на президентските избори на 24 ноември независимият кандидат Калин Джорджеску шокира, като се появи от нищото и поведе в гласуването, получавайки близо 23%.
Дясноцентристкият Съюз “Спасете Румъния” (ССР) получи 17,5%. Подкрепената от него Елена Ласкони, прозападно настроена бивша кметица на малък град, ще се състезава на 8 декември на втори тур на президентския вот срещу проруския, крайно десен кандидат Калин Джорджеску.
