Западът възлагаше големи надежди на този млад офталмолог с британско образование, когато той наследи президентския пост в Сирия през 2000 г.
Това се казва в коментар на Би Би Си.
Мнозина твърдяха, че той ще бъде глътка свеж въздух след три десетилетия задушаващо, автократично управление на покойния му баща Хафез, който е запомнен най-вече с нареждането за избиването на над 10 000 жители на Хама през 1982 г.
Подобно на други млади арабски владетели, дошли на власт през същата година – крал Абдула II на Йордания и крал Мохамед VI на Мароко – Башар беше възприеман като модернизатор, стремящ се да въведе Сирия в цифровата ера.
Но сирийците, с които разговаряхме по време на встъпването му в длъжност в Дамаск през същата година, бяха на друго мнение. “Той е слаб”, казваха те. – Той няма да издържи и шест месеца.“
Всъщност той издържа 24 години, но само защото Русия, Иран и Хизбула укрепиха властта му, когато тя почти се срина под напора на бунтовниците през 2015 г.
Разочарованието на Запада започна много преди това, през 2001 г., когато президентът на Сирия отказа да се присъедини към осъждането на всички терористични групировки от британския министър-председател Тони Блеър.
“Вие ги наричате терористи, ние ги наричаме борци за свобода” – така Башар ал Асад наричаше въоръжените палестински групировки, които страната му приемаше.
Скоро той доказа, че не е реформатор, и когато народът му поиска промяна, отговори на исканията му с куршуми, барелни бомби, газ зарин и мъчения в промишлени мащаби.
