Русия няма да напада страни от НАТО и няма такива агресивни планове. Това заяви директорът на отдела по европейски проблеми на руското външно министерство Владислав Масленников в интервю за “Известия”, цитирано от ТАСС. Държавната агенция публикува поредица от материали от интервюто на чиновника в контекста на “газовата криза”, която според текстовете, сполетява Европа, както и страха, завладял Европа, че новата администрация на САЩ ще промени курса на подкрепа за Украйна.
“Отношенията между Русия и НАТО сега не просто са в най-ниската си точка от края на Студената война. Алиансът е поел недвусмислен курс да противодейства на страната ни и да овладее предполагаемата “заплаха”, която идва от нас. Това се случва във всички сфери“, каза представителят на руското министерство.
В интервюто се прокарват линии както по отношение на търговията с енергийни продукти, така и по отношение на санкционния режим и замразяването на руски активи в Европа. Чиновникът обаче предполага, че едва ли може да се очакват промени в подхода на новото ръководство на ЕК и оценява огромните загуби, които търпи Европа, прекъсвайки газовите потоци от Русия, както и от налагането на санкции на Руската федерация. Владислав Масленников пространно изчислява загубите за европейската икономика и бизнес, включително изчислявайки колко Европа губи от намаляването на износа си за Русия.
Но според него обаче “правилата, на които се основава определена заповед, се променят в движение, пренаписват се, за да отговарят на възложените задачи, а това вече води до много съмнителна правна основа“, каза дипломатът, изказвайки опасения от следващата стъпка – отнемане на самите активи.
Русия никога не се е стремяла да влоши отношенията си с НАТО. Според Масленников вината за тяхната деградация е изцяло на Алианса. Москва няма намерение да напада страни от НАТО и няма подобни агресивни планове, уточни шефът на ведомството.
Дипломатът отбеляза, че в случай на извънредна ситуация Русия и НАТО имат така наречените горещи линии и възможности за спешни контакти. В същото време, ако говорим за регулярни контакти и механизми за диалог, които биха могли да се използват за намиране на начини за намаляване на напрежението, алиансът се е отказал от тях, каза Масленников.
“Това не беше наш избор, спомня си той. Още през 2014 г. НАТО едностранно спря да си сътрудничи с нас в Съвета Русия-НАТО по военна и гражданска линия. Масленников не посочва поводът обаче това да се случи – а именно анексирането на украинския Крим от Руската федерация”.
В същото време, НАТО засилва присъствието си в Балтийско море и увеличава разходите си за отбрана.
