Швеция е задържала плавателен съд заради повреда на комуникационен кабел в Балтийско море и е започнала разследване по случая.
Това съобщи АФП. Агенцията се позова на прокуратурата на скандинавската страна.
Първоначално шведския вестник Expressen съобщи, че въпросният кораб е петролен танкер, регистриран в Малта, пише порталът за радио и телевизия Yle.
Понастоящем плавателният съд е закотвен край шведската провинция Карлскрона, на южния бряг на Швеция.
Латвийските власти заявиха, че разследват ролята на три различни кораба за повредата на кабела.
По-късно шведската брегова охрана е потвърдила, че плавателният съд, който е бил на мястото на инцидента, е плаващият под малтийски флаг български кораб “Вежен”. Според данни на “Веселфайндър” корабът е тръгнал от руското пристанище Уст-Луга няколко дни по-рано и е плавал между Готланд и Латвия по времето, когато се предполага, че е възникнала повредата.
Латвия съобщи, че телекомуникационният кабел на Латвийския държавен радиотелевизионен център между Швеция и Латвия е бил повреден в Балтийско море в шведски икономически води в неделя.
Кабелът свързва Латвия със Стокхолм през Готланд и оттам със скандинавските страни. Той се намира на морското дъно на дълбочина повече от 50 метра. Естеството на повредата ще бъде известно едва след като започнат ремонтните дейности.
В публикацията на латвийската обществена телевизия се казва още и че товарният кораб Michalis San, който пътува към Русия, също е бил в района на инцидента. Командирът на латвийските военноморски сили адмирал Марис Поленц каза пред репортери, че корабът е бил инспектиран веднага след инцидента. “Не е открита подозрителна дейност на палубата или повреда на котвата“, каза Поленч, цитиран от латвийските медии.
В последно време това е четвъртият случай на повреда на подводни кабели в Балтийско море.
Първо беше нарушена целостта на кабела, свързващ Швеция и Литва, след това друг, който свързва Германия до Финландия, а в края на декември бяха скъсани няколко кабела, положени между Финландия и Естония. Финландската полиция конфискува руския петролен танкер Eagle S през декември 2024 г., с подозрения, че именно корабът е повредил финландско-естонския електропровод и четири телекомуникационни кабела, като е влачил котвата си по морското дъно.
През 2023 г. подводен газопровод и няколко телекомуникационни кабела, минаващи по дъното на Балтийско море, бяха сериозно повредени при инцидент, а финландската полиция посочи китайски контейнеровоз като основен заподозрян, но не определи дали щетите се смятат за случайни или нанесени умишлено.
Представители на западни държави изразиха съмнения, че Русия може да е замесена и че подобни действия може да са умишлени.
По време на руската пълномащабна инвазия в Украйна, Балтийско море се превърна в основния маршрут за износ на руски петрол и петролни продукти.
В отговор на руската агресия западните страни наложиха санкции срещу Русия, част от които е и таван на цената от 60 долара за барел. За да заобиколи това ограничение, Русия използва т.нар. сенчест флот, състоящ се от танкери, регистрирани и застраховани извън страни, които подкрепят Украйна. С допълнителни санкции и ограничения САЩ и западните страни се опитват да прекъснат и тази възможност на Русия да финансира военните си действия в Украйна, което пък съвпадна точно с поредицата инциденти в Балтика.
Преди седмица обаче американският вестник Washington Post написа, позовавайки се на оценки на запазили анонимност западни служители, че повредата на кабелите е поредица от случайни инциденти и не е резултат от саботаж от Русия. Както се посочва в публикацията, разследването с участието на шест европейски служби и САЩ, не е открило доказателствия, че заподозрените търговски кораби са нарушили целенасочено или по указания на Москва разположената по дъното на морето инфраструктура. Събраните до този момент доказателства, включително и от разузнавателните служби, показват, че е по-вероятно инцидентите да се дължат на лошото състояние на самите кораби и малкият опит на екипажите, които работят на тях.
През декември естонският външен министър Маргус Цахкна каза, че повредите на подводната инфраструктура са станали толкова чести, че едва ли те могат да се счита за “съвпадение”, причинено от “невнимателна навигация“.
Нито Естония, нито Швеция обаче не обвиняват директно Русия, посочвайки обаче, че властите не са толкова наивни.
В отговор на инцидентите страните от НАТО стартираха мисия по патрулиране – “Балтийски караул“.
