Върховният административен съд (ВАС) отхвърли като неоснователна жалбата на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) против Постановление № 359 на Министерския съвет от 23.10.2024 г. за определяне размера на минималната работна заплата за страната. Това съобщиха от пресцентъра на съда.
Върховните магистрати оставиха без уважение и искането на асоциацията за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Не бе разгледана и жалбата на АИКБ в частта й, в която се иска тълкуване на постановлението.
Според ВАС при издаването на постановлението за определяне на размера на минималната работна заплата са спазени изискванията на материалния закон. Оспореният нормативен акт е издаден на основание чл. 244, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ), по силата на който Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната за всяка календарна година. От изложеното в мотивите за приемане на постановлението е видно, че чрез него се цели регламентиране на цената на нискоквалифицираната работна престация, като се отчита широкопрофилното въздействие на този подоходен показател както по отношение на социалното развитие, така и по отношение на конкурентноспособността на българските предприятия.
В мотивите на проекта е посочено, че чрез приемане на постановлението се цели повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, повишаване на жизненото равнище, намаляване на риска от бедност сред работещите , намаляване на подоходното неравенство и стимулиране на вътрешното търсене.
Съгласно чл. 48, ал.5 от Конституцията на Република България работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск, при условия и по ред, определени със закон. Именно в изпълнение на тази повеля е и нормата на чл. 244 от КТ. Предвид това оспореното постановление е издадено в съответствие с целта на закона.
С писмена молба от 06.12.2024 г. жалбоподателят е поиска от ВАС да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по следните въпроси: 1. Въведената в чл. 244, ал.2 КТ формула, въз основа на която автоматично и ежегодно се определя минималната работна заплата, съответства ли на изискването за процедура по смисъла на чл. 5, ал.1 от Директива (ЕС) 2022/2041 от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в ЕС; 2. Въведената в чл. 244, ал.2 КТ формула, въз основа на която е определена минималната работна заплата за 2025 г. с Постановление 359 от 23 октомври 2024г. съответства ли на критериите, посочени в чл.5, ал.2 от Директивата; 3. Въведената в чл.244, ал.2 КТ формула, съответства ли на изискванията на чл.7 от Директивата, касаеща участието на социалните партньори при определяне и актуализирането на законовоустановените минимални работни заплати.
В решението си от ВАС отбелязват, че съгласно чл. 628 от ГПК българският съд прави запитване до Съда на ЕС, когато тълкуването на разпоредба от Правото на ЕС (ПЕС) или тълкуването и валидността на акт на органите на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. В първата хипотеза, каквато единствено би могла да е осъществена по настоящото дело, с оглед наведените от касатора обстоятелства, запитване може да бъде отправено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на ПЕС, относими към конкретния правен спор (арг. от чл. 629, ал. 3 ГПК).
В жалбата си АИКБ поддържа алтернативно искане в случай на отхвърляне на жалбата съдът да се произнесе по въпроса дали посочената в чл.1 от ПМС 359/24г. минимална работна заплата следва да се разглежда като брутна. Върховните магистрати от тричленния състав приемат жалбата в тази й част за процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази му част. Това е така, тъй като съгласно чл. 51, ал.1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта и съдът не притежава такива правомощия.
Решението по административно дело 10697 от 2024 г. не е окончателно и подлежи на обжалване.
