Германия официално възобнови работата на своето посолство в Сирия, отбелязвайки първата стъпка към нормализиране на отношенията с новото ръководство в Дамаск. Решението идва в момент, когато арабската страна се бори с хуманитарни предизвикателства и проблеми в сигурността в процеса на възстановяване след края на управлението на Башар Асад, предава “Ройтерс”.
Германският външен министър Аналена Бербок ръководи церемонията по откриването на посолството по време на официалното си посещение в сирийската столица.
Германия, в която живее значителна сирийска общност след бежанската вълна от последното десетилетие, подчерта, че целта на този дипломатически ход е “предпазливо взаимодействие” с новите управляващи. В същото време Берлин призова за спазване на правата на малцинствата и политическо включване на всички групи в страната.
Посолството ще работи с малък политически екип, който постепенно ще разширява присъствието си според местната ситуация, уточниха германски служители. Въпреки това, поради продължаващите опасения за сигурността, визовите и консулските въпроси ще продължат да се обработват от германската дипломатическа мисия в съседен Ливан.
В началото на годината Бербок се срещна със сирийския лидер Ахмед Шараа, който стана де факто ръководител на страната след падането на режима на Асад. Промяната на властта дойде след офанзива, водена от ислямистките бунтовници на Хаят Тахрир ал-Шам (HTS), която сложи край на повече от 13 години гражданска война.
По-рано този месец избухнаха сблъсъци между лоялистите на Асад и новото управление, при които загинаха над 1000 души, предимно цивилни, според сирийски мониторингови организации.
Германските власти подчертаха, че наличието на дипломатически персонал в Дамаск ще позволи по-ефективна роля в стабилизирането на страната. Основните задачи на посолството ще включват изграждане на дипломатически контакти и насърчаване на политически преход, който да гарантира стабилност в региона.
Решението на Германия идва в контекста на по-широки международни усилия за намиране на трайно решение за следвоенната ситуация в Сирия, като европейските държави се стремят да балансират между ангажимента си към правата на човека и необходимостта от стратегическо сътрудничество с новата власт.
