Националният статистически институт (НСИ) и Главна дирекция “Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО) към регионалното министерство се противопоставиха на предложението на ИТН избирателните списъци да се изготвят по данни от последното преброяване на населението в България на дискусия за промените в Изборния кодекс (ИК), организирана от правната комисия в парламента, съобщи БНР.
“Според нас това означава, че ние трябва да предоставим личните данни на преброените лица по време на преброяването, последното налично е през 2021 година. Което обаче е невъзможно, тъй като имаме законови ограничения, съгласно Закона за преброяването, с който се забранява предоставянето на данни за цели, различни от статистически“, обясни директорът на дирекция “Демографска и социална статистика” в НСИ Магдалена Костова. От ГРАО посочиха, че не разполагат с данните на българите с постоянен адрес в чужбина.
Николета Кузманова от ИТН не се съгласи с част от представителите на неправителствени организации и изложените от тях опасения, че с промяната ще се ограничат възможностите за гласуване на сънародниците ни в чужбина.
“Идеята за изчистването на мъртвите души не е да премахнем възможността на нашите сънародници в чужбина да гласуват, а да решим проблемите, които ние така или иначе имаме на територията на страната заради тези избирателни списъци. И съответно не фигурира ограничаване на възможността на всеки, който не е в списъка, да се заяви по предвидения ред преди изборния ден, респективно не се ограничава възможността за дописване“, коментира тя.
В дискусията беше изразено и опасение, че ако бъде въведена заложената в промените в ИК активна регистрация на избирателите, това може бъде основание за атакуване пред Конституционния съд заради лишаване от избирателни права.
Председателят на ЦИК Камелия Нейкова видя и друго противоречие:
“Все пак не трябва да забравяме, че гласуването е задължително, така че, ако говорим за активна регистрация и за желание на избирателя, не съответства на тази разпоредба, макар че, разбира се, няма санкция за тези, които не са гласували“, посочи тя.
Припомняме, че през януари парламентът прие на първо четене пет законопроекта за промени в Изборния кодекс – на ПП, ДБ, БСП, ИТН и “Възраждане”.
