Южният военен окръжен съд в Ростов на Дон осъди 23 украински граждани – военни, готвачки и помощен персонал от полка “Азов”, на лишаване от свобода между 13 и 23 години по обвинения в “насилствено завземане на власт” и “организиране на дейност на терористична организация“. Това съобщава SOTAvision. Русия забрани полка “Азов”, като го включи в списъка на терористичните организации през 2022 г.
Обвиняемите са били пленени през пролетта на 2022 г. при падането на Мариупол – един от най-тежко пострадалите украински градове от началото на пълномащабната руска инвазия. От общо 24 души, част от така нареченото “дело на 24-мата“, 12 бяха физически в съдебната зала. Други бяха вече върнати в Украйна чрез размяна на военнопленници, а един – войникът Александър Ищенко – е починал в следствения арест в Ростов. Делото срещу него беше прекратено посмъртно.
Правозащитната организация “Мемориал” обяви всички подсъдими по това дело за политически затворници, подчертавайки, че част от тях дори не са били бойци, а помощен персонал – включително жени, работили като готвачки и складови служители.
Какво представлява полкът “Азов” и защо Русия го преследва?
“Азов” възниква през пролетта на 2014 г. като доброволчески батальон от украински националисти, сформиран в отговор на анексията на Крим и сепаратисткото движение в Донбас, подкрепяно от Русия. Батальонът се прочу с ожесточеното си участие в отбраната на Мариупол срещу проруските сили и бързо си изгради репутация на силно мотивирано, но спорно формирование.
Първоначално “Азов” привлича интерес и с ултрадесни елементи в редиците си – символи и идеи, които предизвикват тревога както в Украйна, така и в чужбина. Впоследствие, при официалната си интеграция в Националната гвардия на Украйна, полкът претърпява реформа, а украинските власти настояват, че екстремистките елементи са били изчистени.
Русия обаче продължава да представя “Азов” като фашистка и терористична организация, използвайки го като символ в пропагандата си за “денацификацията” на Украйна. През август 2022 г. руският Върховен съд официално обяви полка за терористична организация, а пленените бойци от Мариупол станаха обект на показни съдебни процеси, какъвто е и настоящият в Ростов.
Украинските власти осъдиха действията на Русия като нарушение на Женевските конвенции, тъй като според международното право военнопленниците не могат да бъдат съдени за участието си в бойни действия, ако са действали като част от редовна армия.
Случаят отново поставя на дневен ред спорната съдебна практика на Русия по отношение на украински пленници, както и въпросите за правата на задържаните и използването на съдебната система като инструмент за политическа репресия.
