Германия официално разположи първата си постоянна военна бригада в чужбина след Втората световна война — 5000 войници ще бъдат базирани в Литва, в рамките на засиленото присъствие на НАТО на източния фланг. Това е важна стъпка за Берлин, който дълго време избягваше дългосрочни чуждестранни военни ангажименти, пише “Политико”.
Новосъздадената 45-а бронирана бригада бе официално активирана с церемония край Вилнюс, като временното ѝ командване беше поето от бригаден генерал Кристоф Хубер. Германските сили ще бъдат напълно оперативни до 2027 г., когато ще се преместят в нова постоянна база в Руднинкай, южно от литовската столица. До края на 2024 г. се очаква броят на разположените германски военнослужещи в страната да достигне 500.
Разполагането се разглежда като силен политически и стратегически сигнал в контекста на продължаващата война в Украйна и променящата се архитектура на сигурността в Европа. За Литва, която граничи както с руския анклав Калининград, така и с Беларус, присъствието на германски сили е жизненоважно за националната сигурност и се възприема като доказателство за ангажимента на НАТО към региона.
Историческият контекст прави това разполагане особено символично. Балтийските държави имат дълга и сложна история, белязана от редуването на руско и германско влияние. Още през Средновековието, големи части от днешна Литва и Латвия са били под контрола на Тевтонския орден и Ливонския орден — военно-църковни структури с германски произход, които установяват християнска и феодална власт над местното население. По-късно балтийските земи преминават през шведско и полско управление, но германската аристокрация и културно влияние остават силни, особено в градовете и сред управляващите елити.
През XIX век регионът става част от Руската империя, но германският културен и административен елит запазва водеща роля, особено в Латвия и Естония. След Първата световна война, балтийските републики извоюват независимост, но само за кратко — през 1940 г. Съветският съюз ги анексира, а по време на Втората световна война те попадат под германска окупация. Възстановени като съветски републики през 1944-45 г., Литва, Латвия и Естония получават реална независимост едва през 1991 г.
Днес, 80 годинни след последното германско военно присъствие в региона, войници от Бундесвера се завръщат в съвсем нова роля — не като окупатори, а като съюзници и защитници на сигурността в обединена Европа. Това бележи историческо преобръщане и символичен жест на доверие между Германия и балтийските държави.
