Генералният секретар на НАТО Марк Рюте е предложил нов компромисен модел за увеличаване на отбранителните разходи на страните членки, който да отговори на настояването на президента на САЩ Доналд Тръмп за 5% от БВП, без да се изисква пряко изпълнение на това изискване. Това съобщава агенция ‚Ройтерс”, позовавайки се на източници, запознати с обсъжданията.
Предложението предвижда страните от Алианса да отделят 3,5% от своя БВП за директни военни разходи и допълнителни 1,5% за по-широки разходи, свързани със сигурността, като например инвестиции в инфраструктура, логистика и устойчивост. Така общата сума би достигнала 5%, което може да даде възможност на президента Тръмп да обяви победа на предстоящата среща на върха на НАТО в Хага през юни.
Според дипломатически източници, идеята цели да успокои Белия дом, без да поставя европейските държави и Канада в неудобната позиция да поемат директен ангажимент за военни разходи на нива, които мнозина смятат за икономически и политически неизпълними.
Настоящата цел на НАТО е всяка страна членка да отделя поне 2% от БВП за отбрана – изискване, което към момента изпълняват 22 от 32-те членки на алианса. Но в условията на продължаващата война в Украйна и задълбочаващото се напрежение с Русия, редица лидери смятат този праг за остарял и недостатъчен.
Засега не е постигнато съгласие за това какво точно ще се включва в разширената дефиниция на “сигурност”, но според източници, това може да включва разходи за модернизация на пътища, мостове и железопътна инфраструктура, които да позволят по-бързо придвижване на тежка военна техника.
Говорителят на НАТО Алисън Харт не потвърди конкретно дали Рюте е представил това предложение, но посочи, че той “многократно е заявявал необходимостта от увеличаване на разходите за отбрана, за да бъдат постигнати общите цели на Алианса и да се осигури по-справедливо споделяне на тежестта между съюзниците“.
“Това вероятно ще включва не само по-високи военни инвестиции според стандартите на НАТО, но и допълнителни инвестиции в свързани области като инфраструктура и устойчивост“, допълни тя.
Очаква се темата да бъде централна в дневния ред на срещата в Хага, която може да се превърне в ключов момент за бъдещата структура и солидарност на трансатлантическия съюз.
