Реално Албания в момента показва, че е много по-демократична държава и много по-близо до европейските ценности в сравнение с Република Северна Македония. Това мнение изказа в студиото на БНТ проф. Кирил Топалов, член на историческата комисия между двете държави. Албания е признала българско малцинство, а по конституция в РСМ има всякакво друго малцинство, но не и българско.
Разделението между Република Северна Македония и Албания в пътя им към Европейския съюз е очевидно, то е факт, според Топалов и е много вероятно двете държави да бъдат фактически разделени в преговорния процес.
Защо да страда Албания и то от позицията на една държава, която фактически не иска да влезе в ЕС, попита Топалов и допълни, че според него РСМ е готова да жертва идеята за влизане в ЕС под изключителното влияние на Сърбия.
Топалов отхвърли категорично т.нар. мултиперспетивен подход към историята, налаган от Северна Македония в исканията им. Това би означавало в нашите учебници да пише, че цар Самуил е български цар, а в техните, че е македонски цар, който подчинил българи, гърци и други народи на Балканския полуостров.
Това е абсурд, историята и историческата истина е една, посочи Топалов, според когото обаче независимо от развитието на отношенията между двете държави историческата комисия трябва да продължи да съществува.
Според него политиците от РСМ използват всеки един повод, за да заяват надежда, че България ще промени позициите си – изборите у нас, служебното правителство у нас, дори и предстоящи срещи на ниво Европейски съюз. Това няма да стане, категоричен е Топалов, който не вижда никакво основания това да се случи. Позицията на РСМ е суетна и политиците им се държат по най-нагъл начин. Няма начин и Брюксел или изобщо Европейския съюз да окаже такъв сериозен натиск – това не е в рамките на европейските ценности.
Македонците непрекъснато се отбратовчедстват и отбратстват от нас – ние трябва да гледаме на тях вече като на една отделна държава, посочи Кирил Топалов.
Той подчерта, че България прави достатъчен компромис, признавайки напълно и зачитайки държавна идентичност от 1944 г. насам – това е исторически факт. Не може да се очаква обаче да признаем такава идентичност от преди 1944 г. – това би означавала да сменим идентичността на нашите дядовци и бащи, а това би било чудовищно.
