Симеон II: Папа Йоан Павел II ми довери, че покушението няма връзка с България

2 Min Read

Навършват се 40 години от атентата срещу папа Йоан Павел II. Сред обвинените за нападението са и трима българи, които впоследствие съдът оправда.

Денят е 13 май 1981 г. Една благословена аудиенция оставя кървав отпечатък върху световната история. Четири куршума, изстреляни някъде сред развълнуваната тълпа на площад “Сан Пиетро” в Рим, пронизват тежко папата.

Спусъка натиска турският гражданин Мехмет Али Агджа, който е задържан незабавно. Година по-късно атентаторът стреля отново – този път срещу България.

Сергей Антонов беше с мен по време на обучението“, казва той.

Агджа твърди, че е обучаван от КГБ заедно с Антонов. Новината за българско участие в нападението негово величество Симеон Сакскобургготски научава в Мадрид, където живее тогава.

Много неприятно чувство, че ни обвиняват колективно – България, българи и български връзки“, смята той.

От обикновен държавен служител Сергей Антонов се превръща в чудовище, посегнало на Светия отец. Близо 4 години по-късно той е освободен, защото няма доказателства.

Той беше наистина в окаяно състояние на духа. Аз съм била при него в дома му в опит да направя интервю с него. Когато чуеше думите Италия, папа, атентат – той буквално настръхваше, отказваше да комуникира. Сама видях това преди да почине, когато опитах да направя интервю с него“, разказа журналистът от “24 часа” Алексения Димитрова.

Папа Йоан Павел II посещава България за първи път през 2002 година – повече от 20 години след атентата. Тогава последният български цар – Симеон Сакскобургготски, е министър-председател.

Седнахме след церемонията и той каза: Искам да остана с Вас, един момент. Прегърбен ме погледна в очите и ми каза: Имам две работи, които искам да споделя с Вас. Искам да знаете от мен, че няма връзка с България покушението“, разказа цар Симеон.

И подчерта: Да, много неща са били казани, но за мен пряко участие не е имало“, добави Сакскобургготски.

Същата година Народното събрание отпуска пенсия от 160 лв. на Сергей Антонов за особени заслуги. През 2007 година той умира в дома си в София в пълна мизерия.

Share This Article
Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия. Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

shop