Омбудсманът Диана Ковачева сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на четири разпоредби от Наказателния кодекс, въз основа на които при престъпление се отнемат от трети лица, различни от извършителя, превозни средства в полза на държавата.
Според нея по този начин несправедливо са засегнати правото на собственост, правото на достъп до съд и правото на защита.
Общественият защитник аргументира жалбата си с факта, че при отнемане на автомобила на третите лица – собственици, те са лишени от достъп до съд, както и че е възможно да разберат, че в наказателно производство е бил решен въпросът за отнемане на тяхна собственост едва след като излезе съдебното решението за това.
Ковачева пояснява, че дори да са в течение, че се води процес, вследствие на който тяхното право на собственост може да бъде засегнато, те нямат право на участие в наказателното производство, тъй като нямат процесуални права в досъдебната му фаза и не се конституират като страни в съдебната фаза по наказателни дела. По тази причина те нямат и право на жалба против съдебния акт, с който се отнема собствеността им.
Омбудсманът атакува чл. 234 г, ал. 3 в частта “независимо чия собственост е”, чл. 242, ал. 8 в частта “и когато не е собственост на дееца “, чл. 280, ал. 4 в частта “или му е предоставено доброволно” и чл. 281, ал. 3 в частта “или му е предоставено доброволно” от НК.
Според нея тези норми противоречат с чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията, свързани със защитата и неприкосновеността на частната собственост, с чл. 56 и чл. 57, които уреждат правото на защита и неотменимостта на основните права, във връзка с чл. 4 – принципа на правовата държава и чл. 122, ал. 1 – правото на защита във всички етапи на процеса.
“Разпоредбата на чл. 234г, ал. 3 от НК гласи: “В случаите по ал. 1 и 2 моторното превозно средство, послужило за извършване на деянието, се отнема в полза на държавата, независимо чия собственост е, а когато липсва или е отчуждено, се присъжда неговата равностойност”.
Според чл. 242, ал. 8 от НК “Превозното или преносното средство, послужило за превозването или пренасянето на стоките, предмет на контрабандата, се отнема в полза на държавата и когато не е собственост на дееца, освен ако стойността му явно не съответства на тежестта на престъплението.”
Според чл. 280, ал. 4 от НК “В случаите на ал. 2, точка 4 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца или му е предоставено доброволно.”
Съгласно чл. 281, ал. 3 от НК “В случаите по ал. 2, т. 1 превозното средство се отнема в полза на държавата, ако то е принадлежало на дееца или му е предоставено доброволно”, пояснява Ковачева.
Общественият защитник посочва, че чл. 17, ал. 1 от Конституцията, който задължава държавата да гарантира и защитава правото на собственост, включва и задължението да се приложи принципът на пропорционалност и съразмерност, когато законът допуска ограничаване на правото на собственост.
Във връзка с искането си Ковачева цитира решение на Европейския съд по правата на човека по дело срещу България, в което ЕСПЧ приема, че всяка намеса в мирното ползване на притежания трябва да постигне “справедлив баланс” между обществения интерес и защитата на правата на индивида.
Омбудсманът обръща внимание и на съображенията на Съда на Европейския съюз в решение от януари тази година по дело, където Съда подчертава, че при конфискацията на принадлежащо на трети лица имущество трябва да бъдат защитени правата на тези лица, когато са добросъвестни. Според Съда на ЕС правото на собственост може да търпи ограничения, които трябва действително да отговарят на преследваните от Съюза цели от общ интерес и да не представляват по отношение на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на така гарантираното право.
