Безработица, липса на ваксини Covid-19 и преобладаващата икономическа ситуация са най-належащите проблеми на хората в Република Северна Македония, но те също са обезпокоени от липсата на напредък в присъединяването към ЕС, съобщава Emerging Europe.
Според голямо национално проучване на общественото мнение, публикувано от Международния републикански институт (IRI), гражданите на РСМ все още в по-голямата си част подкрепят присъединяването към ЕС, но все повече се разочароват от бавния темп на напредъка.
Присъединяването към ЕС се радва на широка подкрепа в страната от Западните Балкани (79% подкрепят членството в ЕС), но само 32% смятат, че Северна Македония е по-близо до присъединяване към ЕС сега, отколкото през 2005 г.
Това представлява значителен спад през последните три години. През 2018 г. 57% от анкетираните смятат, че Северна Македония е по-близо до ЕС, отколкото през 2005 г.
IRI коментира, че продължителният предприсъединителен процес и последните политически кризи са повлияли отрицателно на убеждението на хората, че Северна Македония се приближава до членството в ЕС.
“Смяната на правителството през 2017 г. и – особено – подписването на Преспанското споразумение през юни 20218 г. породи ентусиазъм сред гражданите, че пътят на страната към ЕС най-накрая е отворен“.
“Въпреки това френското вето през 2019 г. и сега българското вето карат гражданите да мислят, че присъединяването все още е далеч от реалността.”
Пътят на Република Северна Македония към ЕС претърпя няколко основни пречки. Дългогодишен спор с Гърция за името на страната беше разрешен от Преспанското споразумение, но почти веднага България отправя свои искания.
През май ЕС предположи, че процесът на присъединяване на Албания може да бъде отделен от този на РСМ, допълнителен удар върху правителството в Скопие.
България блокира започването на преговори за присъединяване към ЕС заради нерешени въпроси, свързани с език и национална идентичност.
“Дискусиите в България се въртят около идентичността, въпроси, които са много чувствителни и емоционални за всички“, обяснява Илина Мангова от IRI.
В проучването, попитани какво трябва да направи Северна Македония по отношение на българското вето, само 7% процента подкрепят идеята страната да се съгласи изцяло с българските искания.
25% смятат, че РСМ трябва да продължи диалога с България, но без да застрашава позициите си, 33% заявиха, че ЕС трябва да окаже натиск върху България, докато близо една трета не предлагат решение или отказват да отговорят.
“Правителството трябва да бъде много разумно и дипломатично, но и да внимава да не обижда чувствата на хората си. Анкетата определя как хората се чувстват по тези въпроси и правителството трябва да намери и постигне достоен компромис“, казва Мангова.
В анкетата гражданите на РСМ също показаха загриженост за безработицата, действията на правителството с пандемията Covid-19 и икономическата ситуация като цяло.
Преди местните избори, които се очаква да се проведат през октомври, анкетираните също показаха значително ниво на недоволство от местните власти и кметовете.
В северния град Тетово 62% от хората са много недоволни от кмета Теута Арифи, а 43% са много недоволни от общинския съвет. Само 9% са много или донякъде доволни от кмета и само 12% от общинския съвет.
Резултатите са подобни в столицата Скопие – 23% са много или донякъде доволни от кмета Петре Шилегов.
Въпреки тези ниски оценки на одобрение, Мангова казва, че все още се очаква гласоподавателите да гласуват по традиционните партийни линии, без да има някаква значителна промяна.
“Партиите представляват избирателни райони въз основа на етнически линии, което стеснява пространството за граждански гласове.” Очаква се кметските места да останат сред редиците на четирите най-големи политически партии поради важността на коалициите в етнически смесени общини.
“В етнически смесените общини коалициите са от решаващо значение за избирането на кмет. По този начин, дори ако един кандидат не е подкрепен от широката общественост в общината, но тя или той са предложени от основните партии в тази община и опозиционният кандидат не е много конкурентен, тя или той може да бъде избран“, допълва Мангова.
На предсрочни парламентарни избори, проведени миналата година, Зоран Заев, който сключи споразумението от Преспа с тогавашния си гръцки колега Алексис Ципрас, бе върнат начело на коалиционно правителство, което включва неговите собствени социалдемократи и Демократичния съюз за интеграция, една от партиите, която представлява значителното албанско малцинство в страната.
Коалицията обаче е крехка, само с двуместно мнозинство в 120-местния парламент на страната.
