Много се спекулира с процеса “инженеринг”, т.е. когато проектантът, изпълнителят и контролът са свързани фирми. Това е нормална практика в частния сектор, където около 70% от проектите се изпълняват по този начин.
Това заяви на пресконференция председателят на Камарата на строителите инж. Илиан Терзиев.
По думите му невярно внушение от страна на служебния кабинет било това, че при неизпълнение на дадена строителна работа, възложена от страна на държавата на частна фирма, хазната нямало да получи обратно парите си.
“Тези пари се гарантират – било чрез застраховка, било чрез клауза и гаранция в договора“, категоричен е той.
“И моята фирма е строила държавни обекти. Няма как да сложиш 100 кубика бетон, а да напишеш 500, както твърдят от министерството. В един договор има 3-4 типа гаранция. Инвеститорът си е “вързал гащите” на 250%”, добави Терзиев.
Някои обекти се бавят по 5-6 и повече години, но много често това не е вина на строителя, а заради неточности в инвестиционните процедури, т.е. пропуски от страна на държавата, добави инж. Терзиев.
“Прави се внушението, че инженерингът е метод за кражба и се върви към забраната му. Това се практикува в цял свят, но ние вместо да го разберем, искаме да го забраняваме. Вместо да се занимава с избори, трябва да се занимава с намаляване на административните срокове, обясняване на процедурите, с завършването на стратегическите обекти“, каза от своя страна Валентин Николов от строителната камара.
На въпрос дали по същество основният проблем не са т.нар. “инхаус” поръчки – т.е. обекти, които се възлагат за изпълнение без обществена поръчка – т.е. без конкуренция и на цена от самата заинтересована страна – строителят, от строителната камара са категорични – виновни са не строителите, а тези, които са възложили тези поръчки.
“По този въпрос питайте тези, които са инициирали тези процедури“, каза инж. Терзиев.
“Кой вкара тези промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които позволяват това“, пита реторично Валентин Николов.
Според камарата недопустимо е също така това, че именно ЗУТ е един от най-променяните закони у нас в последните години с над 16 поправки, което създавало несигурна инвестиционна среда.
Общо държавата дължи на строителния бранш 600-700 милиона лева, неизплащането, на които спирало много ключови проекти, оплакаха се още строителите. Те отрекоха да защитават бившите управляващи от ГЕРБ, а държали просто всеки да носи отговорност във всеки етап, който зависи от него.
“Нещата преминаха отвъд всякакви граници, няма как да не реагираме. Всички бяхме определени за роби от министър Комитова, което беше най-обидното. Ние не сме собственост на никого, не сме роби. 250 000 човека работят в сектора, те искат да оставят нещо зад себе си“, каза още Валентин Николов.
