Доверието към институциите, които трябва да се борят срещу престъпността, е изключително ниско. Нищожно малък е процентът на заведените дела за корупция срещу по високите етажи на властта. Това установи докладът на Антикорупционния фонд (АФК).
В тазгодишния доклад ясно се вижда, че проблемите в антикорупционните институции се задълбочават все повече, изрично подчерта директорът на АФК Бойко Станкушев.
“Българският модел в много по-различен от този в другите посткомунистически страни, което задълбочава тези проблеми. В България има една много по-извратена корупционна машина, в която се сливат интереси на политици, магистрати, на най-различни хора, заемали позиции в редица институции, на силоваци и мутри, на държавна администрация“, добави той.
Миналата година бяхме свидетели на много силен призив за промяна в България, но проблемите, които бяха поставени – нивото на доверие към обществените институции, качеството на живот, икономическото развитие – виждаме от тазгодишния доклад, че те са далеч от разрешаване, посочи Станислав Сплавнич от фондация “Конрад Аденауер”, които са партньори на АФК при изготвянето на доклада.
В частта от доклада, засягащ корупцията по високите етажи на властта, са изследвани множество наказателни производства по отношение на лица, заемащи висши длъжности в държавната машина. Процентът на осъдителни присъди при тези дела обаче е нищожен. Докато над 90% от обвиненията на прокуратурата като цяло завършват с осъдителен акт, то при корупцията по високите етажи тук обаче е коренно противоположна.
От изследваните 45 казуса в периода 2014-2020 имаме 21 окончателно приключили, от които 16 със съдебен акт, а 5 са прекратени или въобще не е образувано наказателно производство. От тези 16 само 3 са приключили с осъдителни присъди. Това е огромна разлика спрямо останалите видове дела, когато става дума за борбата с най-значимата корупция“, представи резултатите от изследването адв. Андрей Янкулов.
Във въпросните 45 казуса влизат случаи на съдебни и досъдебни производства срещу бивш министър, двама заместник-министри, началници в енергийния сектор по съмнения за злоупотреби с проекта за АЕЦ “Белене” и др. В доклада влиза и проверката срещу бившия премиер Бойко Борисов след изтичането на скандалните записи, в които се чува глас, изключително сходен с неговия. Тогава обаче прокуратурата не намери достатъчно доказателства за извършване на престъпление и отказа да започне разследване.
Друг основен проблем е липсата на информация от страна на прокуратурата или пък селективното изнасяне на такава в полза на самото държавно обвинение, а не на обществения интерес, посочват още от АКФ.
“Ако гледаме тези резултати от изследването, човек ще си каже, че корупция по високите етажи на властта няма. Очевидно реалната картина обаче далеч не е такава. Реално има едно много високо ниво на скрита корупция по високите етажи, която въобще не достига до съдебно преследване. Фактически огромна част от делата са такива, по които реално няма престъпление, но по тях нарочно се водят дела“, каза още адв. Янкулов.
Сериозни проблеми при работата на КПКОНПИ е установил също докладът на Антикорупционния фонд. Въпреки законовите изменения продължават да са налице ниско обществено доверие в институциите, борещи се с корупцията, бездействие от страна на същите тези институции, липсата на ефективна борба с организираната престъпност и корупцията във властта, смятат от АКФ.
От близо 300 сигнала до Антикорупционната комисия тя се е произнесла с решения за 122 от тях, като е установила конфликт на интереси при 30 от казусите. При 96 от сигналите се касае за местни управници – кметове, общински служители и др. 26 сигнала са за началници на централно ниво.
От АКФ настояват за редица законови промени по отношение на дейността на КПКОНПИ, сред които въвеждане на гаранции за независимостта на институцията и промяна на модела за избиране на членовете й, ограничаването на правомощията й за използване на СРС и др. Следва да се въведат и облекчения за подаване на сигнали за корупция, като например отпадне изискването да се вписва ЕГН, което би защитило неприкосновеността на сигнализиращия.
