Актуализацията на бюджета на Държавното обществено осигуряване крие рискове. Това заяви пред БНР Щерьо Ножаров, икономист, преподавател и икономически съветник от Българската стопанска камара.
“На първо място говорим за увеличаване на минималния размер на пенсията, минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст“, каза той и поясни, че там е основният риск. Може да се каже, че той е капката, с която чашата прелива, защото в годините в пенсионния модел са правени много хаотични реформи и към момента той е много деликатен.
По думите му сегашната актуализация на бюджета, която се обсъжда в 46-ото народно събрание поставя под въпрос запазването на съществуването на настоящия модел на пенсионно-осигурителна система.
“Дори в момента тя е досубсидирана от данъци в размер на около 50%. 50% в пенсионно-осигурителния модел идват от субсидии от данъци. Ние плащаме два пъти. Веднъж с осигуровки, веднъж с данъци“, обясни Ножаров.
Той изтъкна, че в публичния дебат не се взема предвид, че трябва да добавяме и осигуровките на държавните служители. Те се поемат от бюджета. При което този процент на досубсидиране с данъци в системата стига 60%, каза Ножаров и припомни и увеличението на минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, предвиден да се вдигне на 370 лв. от 25-и декември.
Основният проблем при тези индексации и увеличения е, че почти около 60% от пенсионерите ще получат еднакви пенсии. Като значително ще се скъси разликата между минималната и средната пенсия. Минималната рязко ще се доближи до средната, обясни той.
Ако всеки българин се осигурява на реалната си заплата за около 5-7 години след това действие, дофинансирането на данъци в системата може да нарастне до реални и фиктивни 70%, ако тук взимаме предвид и бюджетните служители, чийто осигуровки се поемат от данъци, което напълно обезсмисля съществуващия пенсионно-осигурителен модел, който би следвало да е с осигурителен принос на лицата, смята Ножаров.
Той изчислява, че осигурителният принос ще бъде незначителен – около 30-35%. И започваме да говорим за съвсем друг тип пенсионно-осигурителна система, базирана върху финансиране от данъци. Това е огромният риск на приетото решение.
Според него основният проблем е скъсяването на разликата между минимална и средна пенсия с отскока, който е директно от 300 на 370 лв. и сегашното състояние на системата, която е дофинансирана от данъци.
Ако се вземат предвид осигуровките на бюджетните служители, хората плащат даже три пъти – веднъж осигуровки, веднъж през данъци да се досубсидира системата и още веднъж и за държавните служители, което поставя под въпрос съществуването на такъв тип осигурителен модел.
Той смята, че реформата ще подлежи на нов дебат.
Увеличението от 2022 г. на пенсиите няма да е с 12,5%, а реално с 18% заради прилагането на т. нар. швейцарско правило, при което имаме ежегодна актуализация, която е около 5,5-5,6%.
Кумулативното увеличение за 2022 г. като натиск върху бюджетните разходи ще е с 18%, което реално ще доведе до финансова тежест за бюджета не за 1,3 млрд., а за 19,9 млрд. Ако запазим добавките от 120 лева – става 2,5 млрд. за 2022 г., каза Ножаров и припомни, че сме в условията на дефицитен бюджет.
Дефицитният бюджет не може да продължи дълго, да бъде продължен в годините. Разходите, които се създават в момента са с трайни последствия. Още за 2022 г. БНБ предвижда 0,8% инфлация в прогнозата си от юни, каза той.
Настоящото решение създава отделен натиск върху бюджета, освен че поставя под въпрос съществуващата пенсионно-осигурителна система.
Ножаров е категоричен, че под формата на антикризисни мерки наблюдаваме опит за стратегическа реформа на системата. И предвид факта, че тя не е със стабилна основа, бърз и необмислен опит за реформа може да я срути, обясни икономистът Щерьо Ножаров.
