Учените отдавна допускаха, че на Уран и Нептун валят диаманти, но вече разполагат с нови доказателства, получени чрез опити, предаде Би Би Си.
Двете планети-гиганти са съставени от газове в полутечно състояние, чиято температура достига няколко хиляди градуса. Атмосферата им е съставена предимно он хелий и водород, но в по-дълбоките слоеве има по-тежки елементи, включително метан. Според хипотезата, на около 7000 километра под горната й граница налягането и температурата достигат такива стойности, че метанът се разлага на съставните си елементи – въглерод и водород. Лекият водород се издига към горните слоеве на атмосферата, а въглеродът при високото налягане и адски температури придобива кристална структура и се превръща в диаманти.
За да потвърдят теорията си, изследователи от Националната ускорителна лаборатория SLAC в Станфордския университет са пресъздали на Земята сходни условия, с помощта на уникална апаратура. Вместо метан (CH4) те са използвали за опитите си стирол (C8H8), тъй като физическите му свойства са по-близки до тези на веществото, в което се превръща метанът при колосалното налягане и температура на газовите гиганти.
С помощта на лазер, работещ със свободни електрони – LCLS (Linac Coherent Light Source), учените са нажежили стирола до температура от 5000 келвина (приблизително колкото на 10 хиляди километра под горния слой на атмосферата на Уран и Нептун). Освен това, те са увеличили налягането до 1.5 милиона бара. По думите на един от авторите на експеримента, “това е все едно да поставиш 250 африкански слона върху нокътя на палеца си”.
При опита учените са наблюдавали как въглеродът в стирола се превръща в диаманти, а останалата част от него се отделя като чист водород.
