30 години са много време, но някои исторически рани все още не зарастват след три десетилетия. Например в Русия. Съществуването на Съветския съюз приключи там точно преди 30 години, пише RND, медия свързана със Социалдемократическата партия на Германия (SPD), от която е и настоящият канцлер на Германия Олаф Шолц.
В краткосрочен план това породи надежди, че големите световни конфликти ще бъдат разрешени, но “краят на историята” отдавна е история – за разлика от фантазиите за велики сили в Кремъл. “Поне след анексирането на Крим през 2014 г. Путин е заподозрян, че иска да възстанови старата руска империя“, пише експертът по Източна Европа Ян Емендорфер.
На границата с Украйна и днес може да се види претенцията за власт, която Русия има при Путин. Нейната сила все още се основава на безкрайни източници на суровини и огромни природни ресурси, както и на ролята на военен силов център с големи ядрени арсенали.
За разлика от Китай обаче икономическото развитие изостава много, на творческите сили не се дава достатъчно свобода, анализира Емендорфер.
В крайна сметка стоят ли на глинени крака претенциите за власт на Путин? Дипломатът Рюдигер фон Фрич описва два възможни сценария в разговор с RND: или Путин ще продължи да управлява сам след следващите президентски избори през 2024 г., или ще назначи наследник, който му харесва. Или всичко ще се промени бързо, почти за една нощ. “Тогава трусовете могат да бъдат големи, до насилствени сблъсъци и борби за власт или дори до по-нататъшно отделяне на части от империята“.
Също така е факт: Русия на Путин може да бъде силна само толкова, колкото “Западът” – или това, което е останало от него – й позволява. Изминалата година не направи особено добро впечатление в това отношение. “Светът научи един неприятен урок: не само разполагането, но и изтеглянето на войските може да създаде етични проблеми“, пише Матиас Кох за края на мисията в Афганистан. Резултатът е вакуум – но за кого?
Не, не Путин разширява влиянието си в Хиндукуш, а Китай. Режимът там харесва природните ресурси на Афганистан, включително редкоземни елементи, необходими за производството на електрически автомобили. Китай присъства без да се набива на очи в Афганистан от десетилетия – и сега предприема целенасочени действия.
Западът направи обратното. В продължение на 20 години използва войски да патрулират в Хиндукуш. Но сега, когато страната става релевантна по отношение на политиката за суровини, НАТО се извръща. Така апокалипсисът в Афганистан бележи двойно бедствие за Запада: морално и геостратегически, коментира Кох.
Няма добри новини в края на тези коледни празници: Остава доста напрегнато на световната политическа сцена.
