Парите за здраве в бюджета за 2022 г. са вече 5,8% от БВП. Това заяви пред БНР председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Антон Тонев от ПП.
Той поясни, че в този процент има големи суми, свързани с овладяването на COVID кризата, но задачата на коалицията ще бъде в рамките на тези проценти да се аргументират политики за подобряване на качеството на здравеопазването, така че този процент да бъде запазен занапред и да няма отстъпване от него.
Тонев посочи, че активно се обсъжда моделът на диагностично свързаните групи – дали да се въведе готов работещ модел от друга държава, или да се направи компилация от няколко модела с оглед нуждите на българския пазар.
Той декларира амбиция в рамките на мандата на коалицията да се смени моделът на финансиране – от клинични пътеки към диагностично-свързани групи или някаква модификация на модела на диагностично-свързаните групи.
Според него по този начин пациентът ще бъде по-добре и навременно обгрижван, без забавяне в лечението на съпътстващите заболявания – при една водеща и няколко съпътстващи диагнози ще се получава финансиране за лечение на всички тези заболявания.
Тонев отбеляза значението на две “контролни точки” през настоящата година – актуализацията на бюджета юни-юли и преразпределението на финансовите потоци на НЗОК през септември. По негови думи с тези две контролни точки ще бъдем адекватни на ситуацията.
Идеята, около която сме се обединили, е да има справедливо покачване на голяма част от клиничните пътеки с определени приоритети, например майчино и детско здравеопазване, посочи той.
Тонев заяви, че когато НЗОК дава голям брой хоспитализации, но те не бъдат усвоени, тези пари не постъпват в болничната система. При по-високи цени на пътеките, дори с по-малко хоспитализации увеличението успявало да стигне до болничната система.
По негови думи с въвеждането на новите правила за продажба на ток на борсите в България и въвеждането на дългосрочни договори за закупуване на електроенергия лечебните заведения ще могат по-добре да планират разходите си, за да няма сътресения.
Припомняме, че и предишното управление в лицето на здравния министър Кирил Ананиев даде заявка за сериозна здравна реформа, но така и стъпки не бяха предприети.
