Присъединяването на Финландия и Швеция към Северноатлантическия алианс няма да допринесе за укрепване на тяхната сигурност – тези страни ще се окажат “на предната линия на НАТО“. Това заяви говорителят на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от ТАСС.
“Членството в НАТО не е в състояние да укрепи националната им сигурност. Те автоматично ще се окажат на фронтовата линия на НАТО“, предупреди тя.
Захарова подчерта, че членството в НАТО на практика предполага отказ от част от суверенитета при разработването на решения в областта на отбраната, както и във външната политика.
Тя отбеляза, че тази тенденция се е очертала много преди настоящата ситуация, когато страните членки на Европейския съюз, включително и тези извън него, постепенно се превръщат в инструмент, който “прилежно следва разрушителните насок на САЩ и НАТО“.
Захарова подчерта, че изборът е на властите на Швеция и Финландия, но те трябва да са наясно с последствията от присъединяването за “двустранните отношения и европейската архитектура за сигурност като цяло, която сега е в състояние на криза“.
В продължение на десетилетия външнополитическата линия на военна необвързаност осигурява надеждно ниво на сигурност за Швеция и Финландия, служи като солидна основа за изграждане на взаимно изгодно и равноправно сътрудничество между нашите страни, за укрепване на партньорства, в които ролята на военния фактор е сведена до нула, изтъкна дипломатът.
“Потенциалното членство в НАТО едва ли ще допринесе за укрепване на международния престиж на Швеция и Финландия, които в своята история са били проводници на много конструктивни, обединяващи инициативи. С влизането си в Алианса Стокхолм и Хелзинки ще загубят тази възможност“, предупреди тя.
Захарова обърна внимание и на факта, че активизирането на дискусията по съответния въпрос през последните години е предшествано от “целенасочена кампания на външни сили за привличане на Швеция и Финландия в Северноатлантическия блок“.
“Не е тайна, че териториите на тези държави отдавна са овладяни от НАТО, провеждат се мащабни военни учения. Защо алиансът има нужда от това, е разбираемо. Целта е да продължи натрупването на военен потенциал и географско разширяване, да се създаде още един фланг за заплахи спрямо Русия“, анализира тя.
Защо обаче нашите финландски и шведски съседи в Балтийския регион трябва да се превърнат в нова граница на конфронтация между НАТО и Русия, не е ясно, отбеляза Захарова, допълвайки, че все пак са ясни негативните последици за мира и стабилността в Северна Европа.
По-рано тази седмица стана ясно, че правителствата на Финландия и Швеция са заявили желание да се присъединят към НАТО още през лятото поради заплашителното впечатление, което оставя в двете държави руската военна инвазия в Украйна.
Очаква се Финландия да вземе решение по въпроса “до седмици”, докато Швеция обяви, че ще кандидатства за присъединяване към Алианса през юни.
Проучване миналия месец на финландската телевизионна компания YLE показа, че за първи път повече от 50% от финландците подкрепят присъединяването към западния военен алианс. В съседна Швеция подобно допитване показа, че подкрепящите членството в НАТО са повече от тези против.
Вчера заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев заяви, че Русия ще укрепи западните си граници, ако Швеция и Финландия се присъединят към НАТО, и след това “вече няма да се говори за неядрения статут в Балтика“.
