Влизането ве еврозоната е логична стъпка за България, защото тогава не само тя ще получава парична политика от ЕЦБ, а ще може да влияе на тази парична политика. България има валутен борд. Това означава, че нашата парична политика се определя от Европейската централна банка, тъй като левът е свързан за еврото.
Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) доц. д-р Кристалина Георгиева, която днес бе удостоена с почетното звание “Доктор хонорис кауза” на Университета за национално и световно стопанство (УНСС).
“Условията за влизане на България в Еврозоната днес са по-сложни от преди месеци, защото инфлацията у нас мина 10 %, това е поради външните шокове от пандемията и войната в Украйна. Този проблем с нарастването на цените засяга всички страни с изключение на Япония и няколко азиатски държави“, обясни Георгиева.
По думите й е много вероятно ЕЦБ и министрите на Еврозоната да вземат под внимание този факт, че инфлационните процеси в България са предизвикани от външни фактори и това да не се отрази на срока за влизането на страната (в еврозоната).
Относно влизането ни в еврозотана тя се опита да опише народопсихологията. “На въпроса дали България трябва или не трябва да влезе в еврозоната бих отговорила с друг въпрос: “Има ли някой в България, който да иска да падне борда”, каза Георгиева.
“Досега не съм видяла в социологически проучвания общественото мнение да бъде настроено към това да падне валутния борд и ние да сме на ветровито без защитата, която той ни дава“, допълни управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ).
Тя е категорична, че щом сме във валутен борд и нашата валута е свързана с еврото, много по-добре е за нас да участваме във формиране на политиките, които влияят на нашата страна, отколкото да не участваме.
Запитана каква прогноза за инфлацията в България може да даде и как оценява антикризисния пакет, Георгиева отговори, че очаква над 10% и очаква 2023 г. инфлационните процеси да бъдат овладени. Надеждата, че инфлацията ще бъде под контрол се базира на това, че централните банки вземат решителни мерки, за да ограничат покачването на цените и в ЕС се вземат мерки за реагиране на кризата, които защитават страните на ЕС, включително и по отношение към повишение на цените.
