На 30 май френският журналист Фредерик Льоклер-Имхоф, който беше на 32 години, беше убит от руски артилерийски шрапнел. Само няколко дни по-късно френският президент Еманюел Макрон все пак подчерта, че “не трябва да унижаваме Русия, така че в деня, когато сраженията спрат, да можем да изградим изходна рампа чрез дипломатически средства”, припомня европейската редакция на американския вестник “Политико” в коментара на американския журналист Джеймс Снел, представен без редакторска намеса.
“Убеден съм, че ролята на Франция е да бъде посредническа сила”, казва френският президент.
По време на мандата си като президент Макрон присъства и говори на много погребения като държавен глава, изнасяйки речи, които проектират величието на неговата визия за Франция и нейните граждани. На службата за рок звездата Джони Холидей през 2017 г. Макрон нарече музиканта “част от Франция”. “Джони бяхте Вие. Джони беше негова публика. Джони беше неговата страна”, каза той. На изпращането през 2020 г. за Самюел Пати, учител, убит за “богохулство” според убийците му, Макрон го нарече “лицето на републиката”.
Но когато беше обявена смъртта на Льоклер-Имхоф, Макрон доста се изяви доста хладно в “Туитър”, просто го нарече “журналист”, а не дори типично благороден френски. Макрон написа, че той е бил “в Украйна, за да покаже реалността на войната”.
“На борда на хуманитарен автобус, заедно с цивилни, принудени да бягат от руските бомби, той беше смъртоносно прострелян”, обобщи без страст президентът. А на тези, които отразяват войни като тази, той каза: “Бих искал да потвърдя безусловната подкрепа на Франция”.
Макрон се опитва да бъде посредник в Украйна още преди началото на войната. Малко вероятно е той да говори на погребението на Льоклер-Имхоф. Но още телефонни разговори с руския президент Владимир Путин, които Макрон превърна в своя специалност, без съмнение са в ума му.
Още в началото на февруари, по време на първия си опит за посредничество, френският президент заяви, че Путин му е дал лични уверения, че в случая с Украйна Русия скоро ще “деескалира”. Нямаше да има война по часовника на Макрон. Но говорителят на Путин Дмитрий Песков отрече това обещание да е било дадено в същия ден.
Нахлуването на Русия в Украйна, по-малко от 20 дни по-късно, обаче не намали желанието на Макрон да посредничи – нито пък разклати вярата му, че всяко обещание, което би могъл да накара Путин да даде, може да бъде спазено.
В края на май Макрон говори отново с Путин, този път заедно с германския канцлер Олаф Шолц, докато двамата се опитваха да посредничат за прекратяване на огъня в обсадения стоманодобивен завод Азовстал в Мариупол и да вдигнат руската блокада на черноморските пристанища.
Те не постигнаха нито една от тези цели. Защитниците на Азовстал бяха призовани да се предадат от украинските военни дни по-късно, а блокадата на Черно море остава в сила. “Всяко решение на войната трябва да бъде договорено между Москва и Киев, при надлежно зачитане на суверенитета и териториалната цялост на Украйна”, заяви по-късно Макрон.
Украинските власти разглеждат това като “усукване”. Те смятат, че “териториалната цялост на Украйна”, за която говори Макрон, означава само това, което френският президент реши да бъде — след като са направени подходящи отстъпки на руските нашественици.
Междувременно анализаторите започнаха да улавят определен тон във френската дипломация. Френските дипломати не желаят да обсъждат “разцепленията в западния алианс”, но те започваха да намекват за “разлика в оценката”. Разлика между по-натрапчивите противници на руския империализъм – а именно балтийските държави, Полша, Обединеното кралство и Америка – и тези, като Франция и Германия, които са готови да приемат реалността, че в техните очи Русия не може да бъде победена и следователно трябва да общуват с нея.
Но за украинските умове “общуването с Русия” не означава нищо друго освен успокоение – нещо, което лидерите на страната намират за объркващо. Те знаят, че Макрон разбира рисковете, които поемат, както и тяхната убеденост, че територия на изток, която остава под руски контрол, ще понесе съдбата на Буча.
Интересното е, че когато Макрон спечели преизбирането през април, за първи път някой френски президент успя да го направи от 20 години, много наблюдатели размишляваха, че, освободен от тежестта да стои пред електората, той най-накрая може да действа както намери за добре. И изглежда Макрон доказа това веднага, като ускори темпото, с което Франция изпрати и разположи своите самоходни гаубици CAESAR в Източна Украйна – жизненоважно оръжие за войната на изтощение и артилерийските дуели, които се водят там.
Те вече смятаха, че Макрон няма да се чувства заложник на идеята за Франция като западна демокрация, отделена и далеч от останалите – вкоренена в образът на бившия президент Шарл дьо Гол, който нарежда чуждите войски да излязат от Франция през 1966 г. и отхвърля НАТО.
Това се оказа неправилно.
Макрон не само е ясно част от тази френска традиция, но и е неин изразител – както показва многократното представяне на Франция като нация посредник в неговите изяви.
В мемоарите си “Революция” и интервютата си пред Der Spiegel в началото на своето президентство Макрон говори за необходимостта от амбициозна и дори нескромна роля на Франция на световната сцена.
Така например през 2017 г. той предложи да посредничи между кюрдското регионално правителство в Иракски Кюрдистан и иракската държава, след като между двете страни избухна насилие. Той не успя да окаже никакво влияние на процесите там.
В Либия той се представя като посредник между Либийската национална армия на Халифа Хафтар и международно признатото правителство на националното съгласие, като същевременно помага на Хафтар заедно с Обединените арабски емирства и Русия – тоест докато офанзивата на Хафтар не беше спряна пред Триполи през 2020 г. и инициативата на Макрон отново се разпадна.
След експлозията в Бейрут през 2020 г. Макрон също пътува до Ливан и предложи френска власт да посредничи между съперничещите си фракции и да изгради нова демокрация в Ливан върху руините. Но след като политическата система в Бейрут се оказа твърде резистентна и — по думите на ливанските източници — Макрон беше “надигран” от Хизбула, той загуби интерес.
Всички тези дипломатически действия се акции. Нито Франция, нито самият Макрон някога са се доказали като посредник, за какъвто той се представя. А по руската държавна телевизия някои от водещите вече измислиха глагол — “макронства” — което означава да се обаждате на някого непрекъснато без реална причина.
Но все пак някои други държавници от НАТО виждат известна полза в постоянните усилия на Макрон да накара Путин да говори по телефона. Британският министър на отбраната Бен Уолъс, например, каза, че “няма проблем” с обажданията на Макрон към Путин. “Някой трябва да каже на един ден на Путин, че е изгубил. Някой ще трябва да му се обади и да му каже да напусне (поста си), защото става за смях. Това може да са китайците”, каза Уолъс. “Може да е президент Макрон”, добави той.
