През 2022 г. България заема 53-то място от общо 64 държави, което показва липса на напредък от 2021 г. насам. Страната отбелязва влошаване с пет позиции в сравнение с 2020г. и с петнадесет позиции в сравнение с 2009 г.
Това показват резултатите, публикувани в Годишника на световната конкурентоспособност 2022 г. на Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария), съобщиха от Центъра за изследване на демокрацията.
Изследването показва, че през последните петнадесет години българската икономика, дърпана от ЕС, бавно се възстановява, но далеч не е достигнала пълния си потенциал.
По този начин, българската икономика остава сред най-неконкурентоспособните в Европа.
Силно обезпокоителен е фактът, че дългосрочните фактори на конкурентоспособност продължават да са в застой. Вероятността за положителни реформи или напредък в обозримо бъдеще остава ниска, като това може да се промени само чрез подходящи корективни мерки при формирането на политиките, държавното управление и бизнес лидерството.
Основните предизвикателства и възможности за подобряване на конкурентоспособността на България през 2022 г. са:
- Геополитически сътресения и нарастваща инфлация, предизвикана от разходите за енергия.
- Непоследователни политики в областта на енергетиката и климата.
- Конфронтация между изпълнителната и съдебната власт.
- Липса на надеждно антикорупционно правоприлагане.
- Ограничени инвестиции в НИРД и иновации.
Към 2022 г. българската икономика почти напълно се е възстановила от икономическите последици от пандемията. Сега обаче както предприятията, така и домакинствата изпитват негативните последици от повишаването на цените на енергията.
След инвазията в Украйна енергийно интензивната икономика беше негативно засегната от енергийната си зависимост от Русия. Скоковете на цените доведоха до най-високите нива на инфлация, наблюдавани в последното десетилетие.
По този начин уязвимостта на обществото представлява потенциална заплаха за индекса на бедността и жизнения стандарт.
Въпреки че България е класирана на същото място като миналата година, Годишникът отбелязва и леките подобрения на страната в повечето от икономическите й показатели (14 от 20). Годишникът обаче понижава значително класирането на България по отношение на пазара на труда (от 23-то на 46-то място) и по отношение на публичните финанси (от 21-то на 38-то място).
