Министерството на правосъдието публикува за предварително обсъждане на интернет страницата си проект на Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности. В мотивите към него се посочва, че очакваните резултати от промените са свързани с подобряване на процесите по противодействие на корупцията, повишаване доверието в органите за борба с корупцията и подобряване средата за бизнес, работа и живот в България.
– Качествено подобряване на процесите, свързани с противодействието на корупцията, предотвратяването и установяването на конфликта на интереси, а оттам и при отнемането на незаконно придобитото имущество;
– Повишаване на доверието на гражданите и бизнеса в институциите, и по-конкретно в компетентните за борба в корупцията органи;
– Подобряване на институционалната среда за бизнес, работа и живот в страната.
Проектът предвижда новият закон да е Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи висши публични длъжности, а не както досега – Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Предлага се антикорупционна комисия да работи в две насоки, едната – по разследване на корупционни престъпления, а втората – по провеждането на политика по превенция на корупцията чрез събиране и анализ на информация за националните антикорупционни политики и мерки, разработване и предлагане на мерки за превенция и противодействие на корупцията и координация на прилагането им.
Законът разписва функциите, състава, конституирането на нова антикорупционна комисия (КПКОНПИ). Целта е да се създаде „ефективен орган за борба с корупцията“. Проектът предвижда разследването от антикорупционната комисия да се осъществява от нейни служители, назначени на длъжност „разследващи инспектори“. Горестоящите ръководители няма да имат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писменото мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.
Относно състава на Комисията се предвижда двама от членовете й да се избират от парламента, един да се назначава от президента на републиката, а по един да се избира на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд, съответно на общо събрание на съдиите от Върховния административен съд. Предвижда се също така Комисията да се председателства на ротационен принцип за една година, като председателят се определя чрез жребий.
„Борбата с корупцията по висшите етажи на властта в България не дава нужните резултати. Такава е общосподелената констатация както на обществото, така и на международните наблюдатели“, се казва в мотивите към проекта. Като причини за това са посочени неубедителните разследвания, наличието на трудности при доказването на корупционни престъпления, както и съществуващите възможности за нерегламентирана намеса в работата на разследващите органи.
От Министерството на правосъдието обясняват, че реформата е част от Националния план за възстановяване и устойчивост, по който се очаква финансиране от Европейската комисия.
Концепцията за новата комисия бе представена на 14 септември от министър Крум Зарков пред посланици от ЕС, представители на Върховния касационен съд, ДАНС, Националния институт на правосъдието, неправителствени организации.
Изготвя се цялостна оценка на въздействието, след която предлаганият законопроект ще бъде подложен на обществено обсъждане и междуведомствено съгласуване, допълват от ведомството.
