Преброяването на разписките от машинното гласуване ще удължи изборният ден в големите секции с повече от час. Това заяви пред БНР Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда.
“Решението на ЦИК да се броят всички разписки от машинното гласуване в секциите по места по-скоро внася недоверие в изборния процес и усложнява работата на избирателните комисии, без това да носи качествено подобрение. ЦИК е отговорна за организацията на процеса, а предпочете да го усложни, без да даде обяснение защо“.
По думите й превантивните акции на полицията спрямо купуването на гласове са краткосрочни мерки и държавата трябва да работи за подобряване на социалната, икономическата, образователната среда на общностите, в които се търгува с гласове, като дългосрочна политика.
“Такива секции са симптоматични и те се появяват на всички избори. Към такива общности не се подхожда с политически, с дългосрочни решения, те се търсят само на избори“, каза Лазарова.
Относно рекламата на партиите по медиите от Института наблюдават, че всички партии стават по-активни през последните седмици на кампанията по отношение на медийни изяви.
“Най-много разходи имат парламентарно представените в предишния парламент партии. Останалите партии плащат за реклама от медийните пакети, като тази година те са за 20 формации и два инициативни комитета, а общата сума е 770 000 лева. Има много безплатни форми, в които участниците могат да се включат“, каза Лазарова.
По думите ѝ за тези избори вестниците са предпочитана медия за реклама, а БНТ е водач по привлечени средства.
“Политическата реклама клони към продаване на пиар продукти и емоция, а качеството на политическия дебат се влошава. В резултат на това избирателите все по-трудно правят избор и се настройват емоционално по всяка тема от обществено значение“, обясни наблюдателят на предизборната кампания.
Според нея може да се започне с по-стриктен контрол по отношение на разходването на медийните пакети и одобряването на съдържанието, което се финансира с публични средства.
“Медиите трябва да имат регулации, по които се случват политическите дебати. Полето за рационален политически разговор се стеснява и трябва да се насочи вниманието към отговорността на самите медии като коректив или проводник на неадекватно поведение на кандидатите“, обясни Лазарова.
