Откакто анексира Крим преди десетилетие, Русия се опитва да потисне украинската идентичност на черноморския полуостров. Това се посочва в доклад на “Амнести интернешънъл”, цитиран от “Франс прес”.
Отбелязва се, че същият принцип се използва и с останалите анексирани територии в Украйна.
През март 2014 г. Русия официално анексира полуострова, след като Крим гласува “за” отделянето от Украйна на референдум, който Западът обяви за нелегитимен.
По-късно същата година Москва подкрепи проруски бунт в Източна Украйна, а осем години по-късно президентът Владимир Путин започна пълномащабна война в прозападната страна.
През септември 2022 г. Русия обяви, че е анексирала още четири украински области – Донецк и Луганск на изток и Запорожие и Херсон на юг.
“За десет години окупация Русия направи всичко по силите си, за да делегитимира суверенитета на Украйна над Крим“, посочва “Амнести”. Организацията описва политиките, които Москва е използвала “за промяна на етническия състав” на полуострова.
“Тези политики, изглежда, са проект за плановете на Русия по отношение на други райони на Украйна, които окупира“.
В доклада са описани опити за промяна на демографския състав на Крим – дом на кримските татари, мнозина от които бойкотираха спорния референдум през 2014 г.
Много членове на мюсюлманското малцинство не можаха да простят на Москва за ужасите, през които са преминали техните семейства по време на насилствените депортации през 1944 г. при съветския диктатор Йосиф Сталин.
Организацията за защита на правата заяви, че през последното десетилетие руските власти са се опитвали да потискат идентичността на украинските и кримските татари чрез редица ограничения, включително в образованието, религията, медиите и съдебната система.
“Промените в учебната програма и почти пълното премахване на обучението по украински език имат за цел да гарантират, че по-младите поколения няма да имат знанията и съзнанието, необходими за да оспорят руския наратив около историята на Крим“, отбелязва се в доклада.
“Това се подсилва от заглушаването на всички независими медии, потискането на религиозните малцинства и техните практики и забраната на културните празници“.
Хората в Крим са били задължени да приемат руски паспорти, в противен случай “са изправени пред лишаване от човешки права, спиране на достъпа до основни услуги и дори риск да бъдат депортирани“, посочва “Амнести интернешънъл”.
Инвазията на Путин в Украйна “драматично” влоши репресиите срещу всяко изразяване на подкрепа за Украйна или просто при подозрение за нелоялност към окупационните руски власти, отчита организацията.
Докладът изрежда наказателни мерки като уволнение от работа, глоби, обиски по домовете, произволен арест и наказателно преследване.
По данни на “Амнести интернешънъл” подобни политики се провеждат и в други територии на Украйна, които в момента са окупирани от Русия.
Организацията посочва, че е документирала “невъобразима индоктринация и принуда, извършвани от руските власти в училища в окупираните части на Запорожка и Херсонска област и други окупирани територии“.
Докладът е публикуван след тридневните президентски избори в Русия, на които се очаква 71-годишният Путин да спечели още един шестгодишен мандат. Той се кандидатира без съпротива и месец след като основният му критик – 47-годишният Алексей Навални, почина внезапно в арктически затвор.
Гласуване се проведе и в петте окупирани области на Украйна, включително Крим.
